Дъщерите на Пандора [bg]

Мегън някак смътно осъзна, че телефонът й звъни. Нямаше да му обърне внимание. Всеки нерв от тялото й беше напрегнат. Беше изцяло фокусирана върху онова, което ставаше в стаята на Филип. Бяха минали само секунди, откакто Грейди й беше казал да остане в коридора, но на нея й се струваха векове.

— Грейди.

Не последва отговор.

— Ако не ме пуснеш да вляза, ще се обадя на полицията.

— Не искаш да влезеш тук, повярвай ми. Аз ще изляза.

Обзе я паника.

— Ако няма проблем, защо не искаш да… — Тя не довърши изречението. Скочи на крака и предпазливо влезе в стаята на Филип.

Кръв. Чаршафът на леглото беше пропит с кръв от гърлото и лицето на мъжа, който лежеше в него.

— Мили боже!

Тя се сви до стената. Коленете й се огънаха и тя се плъзна на пода.

— Филип…

— Не. — Грейди коленичи до нея. — Аз също си помислих така. Но мъжът не е Филип. Трудно ми е да го идентифицирам по тази каша, останала от лицето, но мисля, че е Гарднър.

— Гарднър? — Погледът й се спря на лицето на Грейди. — Мъртъв?

Той кимна.

— Мисля, че се е случило през последните няколко часа. — Направи пауза. — Има още два трупа в банята. Според личните документи, единият е на Джордън — охраната, наета от Харли. Бил е прострелян от упор. Най-вероятно е бил изненадан. Другият е на жена в медицинска униформа. Почти сигурно това е главната сестра Мадж Холоуей. Вратът й е бил счупен.

Мадж Холоуей.

— Жената зад бюрото носеше значка с това име.

— Видях я да излиза бързо веднага, щом влязохме в стаята на Филип. Изчака само да ни посрещне и веднага излезе.

Мегън разтри слепоочията си.

— Но къде е Филип?

Грейди поклати глава.

— Трябва да е… Как са го изкарали от сградата?

— Как е успял Молино да убие Гарднър и сестрата? Ако Гарднър е бил негов затворник известно време преди смъртта си, той вероятно му е нареждал какво да прави. Изглежда, са си играли с него, преди да му прережат гърлото.

— Кучи синове! — Гласът му трепереше от гняв. — Гарднър беше добър човек. Интересуваше се от Филип. Всъщност беше еднакво загрижен за всичките си пациенти. Искаше да ги върне…

Звънна мобилният й телефон.

— Отговори — каза Грейди.

Тя вече натискаше зеления бутон.

— Дарнел ми каза, че имало страшно много кръв — каза Молино. — Не е ли добре, че си лекар и следователно няма да повърнеш?

— Копеле такова! Какво ти е сторил Гарднър?

— Нищо. Той много ни помогна, но ни излизаше много скъпо, а вече не ни беше полезен.

Обзе я силен шок.

— Какво?

— Предложих му астрономическа сума пари, за да те примами там. Сиена преговаря с него известно време.

— Той не би ти продал пациент.

— Всеки си има цена. Той беше идеалист, който вярваше, че един човек може да се принесе в жертва заради много други. Щяха да спрат парите за неговия център.