![Дюна [Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/6/1/dyuna-dune-bg-download.jpg)
Дюна [Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дюна [Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Действието в романа се развива в далечното бъдеще (около 10 191 година сл. Хр.).
Поредицата „Дюна“ съдържа шест книги: „Месията на Дюна“, „Децата на Дюна“, „Бог-Император на Дюна“, „Еретиците на Дюна“, „Дюна: Домът на ордена“.
След смъртта на писателя, синът му Браян и Кевин Андерсън продължават поредицата с редица книги, запознаващи читателите със света на Дюна преди първата книга „Дюна“. Книгите са създадени на основата на подробни бележки, останали от Франк Хърбърт.
— Аз трябва да докладвам на моя император това, което видя със собствените си очи — отвърна сардукарът.
— Дукът вече е мъртъв — отсече баронът и махна с ръка, за да освободи сардукара.
Башарът не помръдна от мястото си. Остана с лице към барона и дори с трепване на око или на мускул не показа, че е забелязал жеста му.
— Как умря? — озъби се той.
„Наистина“ — каза си баронът. — „Това вече е прекалено.“
— От собствената си ръка, ако искате да знаете — отвърна баронът. — Взе отрова.
— Сега ще огледам трупа — заяви башарът.
Баронът вдигна поглед към тавана, като се преструваше на раздразнен, докато мислите му препускаха: „Проклятие! Този сардукар с неговия остър поглед ще види стаята, преди да успеят нещичко да подредят.“
— Незабавно! — изръмжа сардукарът. — Ще го огледам със собствените си очи.
Баронът разбра, че това нямаше как да се предотврати. Сардукарът щеше да забележи всичко. Щеше да узнае, че дукът е убил харконски войници… и че баронът най-вероятно е избягал по някоя тайна пътечка.
Имаше и доказателства — останките от вечерята на масата и мъртвият дук насреща, заобиколен от трупове. Изобщо не можеше да се предотврати.
— И нищо не може да ме разубеди — озъби се башарът.
— Никой не ви разубеждава — рече баронът и се вторачи в тъмните очи на сардукара. — Аз не крия нищо от моя император. — Той кимна на Нифад. — Башарът трябва незабавно да види всичко. Въведи го през вратата, пред която стоеше ти, Нифад.
— Оттук, господине — рече Нифад.
Бавно и нагло сардукарът заобиколи барона и си проправи с рамо път сред стражите.
„Нетърпимо“ — помисли си баронът. — „Сега императорът ще узнае, че съм допуснал грешка. Той ще вземе това за признак на малодушие.“
Измъчваше го мисълта, че императорът и неговият сардукар си приличаха по своето презрение към малодушието. Баронът прехапа долната си устна, като се успокояваше с това, че императорът поне не бе узнал за нападението на атреидите върху Гайъди Прайм и унищожаването на тамошните харконски складове с подправка.
„Проклет да е този коварен дук!“
Баронът наблюдаваше отдалечаващите се фигури — наглия сардукар и набития, способен Нифад.
„Трябва да свикваме“ — помисли си баронът. — „Ще се наложи отново да поставя Рабан да управлява тази проклета планета. Без никакви ограничения. Трябва да пожертвувам собствената си харконска кръв, за да подготвя Аракис за приемането на Фейд-Рота. Дявол да го вземе този Пайтър. Да се остави да го убият, преди аз да свърша с него?“
Баронът въздъхна.
„И трябва да се обадя до Тлейлакс да ми осигурят нов ментат. Те сигурно вече са ми го приготвили.“ Един от стражите до него се окашля. Баронът се обърна към него.
— Гладен съм.
— Да, господарю.
— И искам малко да се позабавлявам, докато разчиствате онази стая и разследвате тайните й, за да ми докладвате — избоботи баронът.
Войникът сведе очи.
— Какво забавление желае господарят?
— Ще бъда в покоите си — отвърна баронът. — Доведете ми онзи младеж, когото купихме в Гамънт, онзи с прекрасните очи. Ала искам да го упоите добре. Нямам настроение да се боричкам.
— Да, господарю.
Баронът се обърна и подпомаган от суспенсорите, се отправи със своята подскачаща походка към покоите си. Да — мислеше си той. — Онзи с прекрасните очи, онзи, който толкова много прилича на младия Пол Атреидски.