Гадателката

— Опитвам се да разгадая сделката ви — каза тя. — Имам предвид тази между вас и Константин.

Беше доловила веднага обстоятелството, че знам нещо за Потанин.

— Държа да ми дадете отговор, адекватен на фактите.

— Отговор на какво? — попита предпазливо Потанин.

— Искам да чуя колко е надеждна системата ви за сигурност тук. Ако вашите агресивни пациенти до един са били здраво заключени в края на миналата седмица, то само ще си губим времето да се интересуваме от тях. Така ли е?

Никога не бях виждал мъж с толкова притеснен вид. Започна да чопли проскубания си пуловер.

— Охраната невинаги е толкова надеждна, колкото би трябвало да бъде. Признавам си го без увъртане.

— Пояснете — казах от мястото си до прозореца.

— Имахме бягство.

— Кога?

— В края на миналата седмица. В петък през нощта. Или рано в събота. Трудно е да кажем със сигурност при този недостиг на персонал тук.

— Господи… — Аби закри очи с длан. — А вие дори не споменахте за това.

— По онова време не знаехме нищо, което би могло да свърже отвличането с моето отделение — възропта Потанин.

— Е, сега вече знаем, дяволите да ви вземат. — Тресях се от гняв.

— Добре де — намеси се Аби и го измери със съмняващ се поглед. После се обърна към мен. — Сдържай си нервите, Константни.

— Избягал пациент — казах аз. — Кой е той?

— Казва се Борчук. Боря Борчук. Украинец. Преселил се е тук, на север, преди четири години и е постъпил на работа като колач на прасета в местната кланица…

— Има ли присъди за сексуално насилие? За убийства?

— Да. На жена му и шестнадесетгодишната им дъщеря. И двете са били насилени сексуално и накълцани на парчета.

— Още ли е на свобода? — прекъсна го Аби.

— Не. Отново е в килията си на петия етаж. Намерили го мъртвопиян до портала на задния двор днес следобед.

— От вътрешната страна? — попитах аз. — Нима искате да кажете, че се е върнал, след като е бил навън от края на миналата седмица? И при завръщането си е имал ключ за задния портал?

Потанин вдигна безпомощно рамене.

— Знаем, че из клиниката се продават ключове за задния портал. Правим, каквото можем, да ги откриваме. Без допълнителен персонал нищо няма да постигнем…

Да се продават ключове на доказани убийци и сексуални насилници…

— Не е ли възможно да се търгуват и ключове за котелното? — попитах аз.

— Не, инспекторе. Там бравите са нови, с нови ключове. Освен единия ключ, който стои вътре в котелното, само Соня Маклова и аз имаме по един комплект.

— Съобщихте ли на милицията за бягството?

Наведе неспокойно поглед:

— Бягал е и друг път. Винаги се връща.

Побеснял, аз вдигнах ръка към него. Може би жестът е приличал повече на насочен удар, защото той се отдръпна и водката от чашата ми се плисна върху него. Погледна за миг към Аби, търсейки подкрепа.

Тя обаче попита с присвити очи:

— Казахте, че Борчук е намерен този следобед? Значи почти по същото време, когато Зоя се е сдобила с колието?

— Горе-долу — отговори Потанин.