Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
Изидоро Балтазар твърдеше, че само на думи сме готови да приемем факта, че това, което наричаме „действителност“ е само една културнообусловена конструкция. А това, което трябва да приемем на възможно най-дълбоко ниво, е, че културата е продукт на един дълъг, съвместен, изключително селективен, изключително развит, и не на последно място, изключително насилнически процес, чийто краен резултат е едно споразумение, което ни предпазва от останалите алтернативи. Магьосниците активно се стремят да свалят маската от факта, че реалността се диктува и се поддържа от нашия разум; че идеите и мислите, произтичащи от разума, стават режим на познание, който постановява какво виждаме и как действаме в света; и че върху всички нас се упражнява невероятен натиск, за да направим определени идеологии приемливи за себе си.
Той подчерта, че магьосниците ги интересува да възприемат света по начини, различни от културнообусловените. А културната обусловеност е, че личните ни преживявания плюс общото социално споразумение за това какво могат да възприемат сетивата ни, диктуват нашите възприятия. Всичко извън тази сетивна обусловеност се отхвърля от рационалното съзнание. По този начин крехката обвивка от общоприети човешки схващания се запазва цялостна.
Магьосниците проповядват, че възприятието се извършва извън сетивната област. Те знаят, че съществува нещо много по-обширно от това, за което сме приели, че сетивата ни могат да възприемат. Възприятието се осъществява в една точка извън тялото, извън сетивата, твърдят те. Но не е достатъчно човек просто да вярва в това. Не е въпрос само да го прочетеш някъде или да го чуеш от някого. За да го въплъти човек, той трябва да го преживее.
Изидоро Балтазар каза, че магьосниците цял живот активно се стремят да разкъсат тази крехка обвивка от общоприети човешки схващания. Това не означава, обаче, че сляпо се хвърлят в мрака. Те се подготвят. Те знаят, че всеки път, когато се впускат в непознатото, трябва да имат добре развита рационална страна. Само тогава ще са способни да разберат и обяснят донесеното от техните пътувания в непознатото.
Той допълни, че няма да разбера магьосничеството, като чета философски трудове. По-скоро, трябвало да видя, че и философията, и магьосничеството са изключително усъвършенствани форми на абстрактно познание. И за философа, и за магьосника истината за нашето пребиваване в света е обект на размисъл. Магьосникът обаче отива малко по-далеч. Той действа съобразно своите открития, които по дефиниция са вече извън нашите културно приети възможности.
Изидоро Балтазар смяташе, че философите са интелектуални магьосници. Техните търсения обаче винаги остават само мисловни усилия. Философите не могат да действат в света, който така добре разбират и обясняват, другояче освен по културнообусловения и общоприет начин. Философите добавят към вече съществуващата маса от знания. Те разглеждат и преразглеждат съществуващи философски текстове. Новите мисли и идеи, произтичащи от тези напрегнати научни занимания, не ги променят, освен може би в психологически смисъл. Може да станат подобри, по-отзивчиви хора, или пък обратното. Нищо обаче от това, което правят философски, не променя тяхното сетивно възприятие на света, защото философите работят в рамките на социалния ред. Те поддържат социалния ред, дори ако интелектуално го отхвърлят. Философите са потенциални магьосници.
Магьосниците също градят върху съществуваща маса от знания. Но те не го правят, като приемат това, което вече е установено и доказано от други магьосници. Магьосниците трябва да докажат наново за себе си, че това, което е прието, действително съществува, действително се поддава на възприемане. За да осъществят тази грандиозна задача, магьосниците се нуждаят от изключително количество енергия, което си осигуряват, като се дистанцират от социалния ред, без при това да се оттеглят от света. Магьосниците разрушават споразумението, което определя реалността, без самите те да се разрушат в този процес.
15
Малко СЛЕД КАТО ПРЕСЯКОХМЕ границата при Мексикали, ме обзе несигурност. Оправданието ми да отида в Мексико с Изидоро Балтазар, което ми бе изглеждало блестящо, сега ми се струваше само долнопробно извинение да го накарам да ме вземе със себе си. Съмнявах се, че ще мога да чета по Теория на социологията в къщата на магьосниците, както бях казала, че ще правя.