Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
— Дадох дума на Ричардс, че ще му осигуря няколко документа — продума Колин, след което метна ризата си на стола и се изправи:
— Що се отнася до някаква нова задача, действително ми предложи такова нещо, но аз счетох за необходимо да го преотстъпя на Морган. Всъщност истината е, че бях решил да откажа поръчката при всички случаи, защото тя щеше да ме принуди да напусна Лондон поне за две седмици, ако не и за три. За офиса не ме бе страх, но не исках да те оставя сама вкъщи.
Алесандра си помисли, че това е най-сладкото нещо, което Колин някога й бе казвал. Тя реши да го накара да произнесе думите.
— А защо не искаше да ме оставиш сама? Стефан и Реймънд щяха да се грижат за мен.
— Нося отговорност за теб, Алесандра.
— Но аз не искам да ти бъда някаква тежест — измърмори тя. — Достатъчно грижи си имаш. Няма нужда и аз да съм сред тях.
Колин не отговори нищо. Разкопча панталоните си и ги събу.
Алесандра усети как губи нишката на мислите си. Не можеше да свали поглед от Колин. Господи, той беше великолепен. Така си бе представяла тя военачалниците от едно време. Колин бе с невероятни мускули, с добре очертани и гладки линии.
Тя го проследи с поглед докато заключваше вратата. Колин мина покрай нея и се настани в леглото. Отметна завивките, опъна гърба си и я повика с пръст.
Тя не се поколеба. Приближи се до него и се изправи съвсем близко пред лицето му. Ръцете й бяха скромно свити отпред. Изглеждаше спокойна и сдържана, но Колин успя да усети вътрешното й състояние. Пулсът й бе ускорен — той го знаеше, защото се наведе да я целуне по врата.
Алесандра започна да се разсъблича. Колин нежно отблъсна ръцете й от корсажа.
— Нека аз — прошепна той.
Ръцете й послушно се отпуснаха. Колин сваляше дрехите й много по-бързо, отколкото тя самата. Е, не беше толкова внимателен и вместо да ги сгъне, побърза да ги метне върху ризата си. Той изгаряше от нетърпение да се докосне до кожата й. Забеляза, че ръцете му треперят, докато развързва дантелената връзка на шемизетата й. Усмихна се, осъзнавайки колко недисциплиниран изглежда отстрани.
Бе изненадан от това колко бързо се възбуди. Дишането му бе учестено, сърцето му се разтуптя бързо и то преди още да я бе докоснал или поне още не я бе докоснал така, както му се искаше. В очакване на любовната игра той прималя.
Алесандра успя да се съсредоточи донякъде. Бе твърдо решена да изкопчи признанието, че щеше да му липсва, ако приемеше предложението на Ричардс.
Когато и последната й дреха бе свалена, тя се обърна с лице към Колин и прошепна името му.
— Колин?
— Да?
— Ако бе напуснал Лондон щях ли да ти липсвам?
Той повдигна брадичката й, така че да може да я погледне в очите. Усмивката му бе преизпълнена с нежност.
— Да — потвърди той.
Тя толкова се зарадва на отговора му, че дори лекичко въздъхна. Колин се наведе и я целуна.
— Не се ли чудиш дали ти също ще ми липсваш?
— Не.
— Защо пък не?
Колин разтвори ръцете й и ги постави на раменете си зад врата. След това леко започна да хапе долната част на ухото й.
— Защото вече зная, че ще ти липсвам. Нали ме обичаш? — отвърна й той.
Подобно обяснение не търпеше никаква критика. Колин определено нямаше никакъв проблем със самооценките. Тя си помисли дали да не му го каже, но в този миг той я обсипа с целувки.
Колин я целуваше навсякъде по шията. Пулсът й се ускори неимоверно, тя затрепери в ръцете му. „Добро начало“, помисли си той.
Той бавно я извеждаше извън всякакъв контрол само с начина, по който я докосваше. Тя знаеше какво става. Отблъсна го внезапно от себе си и макар че Колин я пусна от прегръдката си, лицето му изразяваше недоумение.
— Какво ти е, скъпа? Защо ме отблъскваш? Зная, че ме желаеш и можеш да бъдеш сигурна, че аз също те желая страстно.
Бе решила да си разменят ролите с Колин. Тя седна в леглото, придвижи се към средата, застана на колене и го погледна. Усети как се изчервява, но реши в никакъв случай да не се поддава на смущението си. Колин бе неин съпруг и неин любовник. Ето защо трябваше да може да прави с него всичко, което й се поиска.
Тя го повика с пръст. Колин бе слисан от нейната смелост, но се разсмя. Той легна на леглото и се протегна към нея. Алесандра го спря с ръце, притисна раменете му и без думи даде да се разбере, че иска от него да легне по гръб.
— Радва ли те дързостта ми?
— Да, доставя ми истинско удоволствие.
Не толкова това, което й каза, а начинът по който го каза, окуражи Алесандра и тя продължи играта. Прокара пръсти по гърдите му.