Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Гаден, ама друг път — обади се един моряк, който дъвчеше парче тютюн, надвесен над планшира. — Ще ти плащат в чисто сребро. Когато то пристигне, ако е рекъл Господ! Ще живееш като принц. Ще се валяш в купища пари. Какво още искаш, Чарли? — После се обърна към Кълъм: — Не знам как тай-панът постига това, сър, но на корабите му има по-малко заболявания от чума и скорбут, отколкото на всеки друг плаващ кораб — той плю по посока на вятъра, — така че аз си бърша задника и съм щастлив от това. Извинете ме, сър, ако съм на ваше място, ще правя същото. Тай-панът ужасно държи заповедите му да се изпълняват!
— Зарифи марселите и брамселите! — изрева капитан Орлов от квартердека и гласът му бе невероятно мощен за дребната му фигура.
Моряците се разделиха с Кълъм, като докоснаха чела, и се присъединиха към хората, които се изкачваха по вантите.
Кълъм използва хартията, изми ръцете си, слезе долу и зачака удобен момент да се присъедини към разговора.
— Защо трябва да се използва хартия?
— А? — попита Струан.
— В отходното място. Ако не използваш хартия, десет дена на бригантината.
— О, забравих да ти кажа, момчето ми. Китайците смятат, че има известна връзка между изпражненията и болестите.
— Та това е просто смешно — каза насмешливо Кълъм.
— Китайците не мислят така. Нито пък аз. — Струан се обърна към Роб: — От три месеца съм го въвел на „Чайна клауд“. За отбелязване е, че болестите намаляха.
— Дори в сравнение с „Тъндър клауд“?
— Да.
— Чисто и просто съвпадение — каза Кълъм.
Роб изръмжа:
— Изглежда, има доста съвпадения на нашите кораби, Кълъм. Има повече от петдесет години, откакто капитан Кук откри, че лимоните и свежите зеленчуци лекуват скорбута. Може би наистина изпражненията имат някаква връзка със заболяванията.
— Кога се къпа за последен път, Кълъм? — попита баща му.
— Не зная — преди месец — не, не си спомням. Капитан Бери настояваше да се къпя заедно с екипажа веднъж седмично в „Тъндър клауд“. Едва не умрях от студ. Защо питаш?
— Кога за последен път пра дрехите си?
Кълъм примигна и погледна тежките си кафяви вълнени панталони и сюртука си.
— Никога не съм ги прал. Защо да ги пера?
Очите на Струан блеснаха и той каза:
— Отсега нататък, било на кораба или на брега, ще къпеш цялото си тяло веднъж в седмицата! Ще използваш хартия и ще миеш ръцете си! Ще переш дрехите си всяка седмица! Няма да пиеш вода, а само чай! И всеки ден ще си миеш зъбите!
— Но защо? Защо не вода? Това е лудост! Да пера дрехите си? Тате ще се свият и кройката ще се развали, и кой знае още какво ще стане!
— Това ще правиш! Тук е Ориентът! Желая да останеш жив! Да си добре! И да си здрав!
— Няма да правя това! Аз не съм дете и не съм ти подчинен!
— Най-добре прави, както казва баща ти — намеси се Роб. — Аз също се противопоставях. На всяка негова нова идея. Накрая той неизменно доказваше, че е прав. Не знам защо става така. Но ето че навсякъде хората умират като мухи, а ние сме здрави.
— Изобщо не си прав — възрази Кълъм. — Нали ми каза, че през цялото време боледуваш?
— Да. Но това е от много години. Навремето не повярвах на баща ти, когато ми казваше за водата, и продължих да я пия. Сега червата ми кървят и ще продължават да кървят. Вече е твърде късно за мен, но кълна се, за бога, че съжалявам, дето не опитах. Сигурно червата ми сега нямаше да се скапват. Дърк изобщо не пие вода. Само чай.
— Това правят и китайците, момче.
— Не вярвам.
— Слушай, докато се мъчиш да откриеш истината — озъби се Струан, — ще изпълняваш тези заповеди! Разбери, заповеди!
Кълъм стисна упорито зъби:
— Заради някакви езически китайски обичаи трябва да променям целия свой начин на живот. Това ли искаш да ми кажеш?
— Да! Готов съм да се поуча от тях. Ще направя всичко, за да съхраня здравето си, а и ти също, за бога! — Струан изрева. — Стюард!
Вратата се отвори.
— Слушам, сър!
— Веднага приготви баня за мистър Кълъм! В каютата ми. И чисти дрехи също!
— Слушам, сър!
Струан прекоси каютата и се изпъна в целия си огромен ръст пред сина си. Разгледа главата му.
— В косата си имаш въшки.
— Изобщо не мога да те разбера!? — избухна Кълъм. — Всички имат въшки. Въшките ходят по нас, независимо дали това ни харесва или не. Малко се почешеш и край.
— Аз нямам въшки, нито Роб.
— Значи вие сте специални. Уникални! — Разтреперан от гняв, Кълъм отпи една глътка от шампанското. — Всеки знае, че когато човек се къпе, той рискува здравето си.