Бялата къща [A Painted House-bg]

— Хайде да идем до Сайлърс Крийк — каза той. Полските пътища бяха твърде кални за камиона, затова дядо запали трактора и ние излязохме от двора под любопитните погледи на семейство Спрюл и мексиканците. Никога не карахме трактора в неделя. Нима Илай Чандлър щеше да работи, когато Бог си е почивал?

Потокът беше преобразен. Нямаше ги бистрите води, където Тали обичаше да се къпе. Нямаше ги хладните ручейчета около камъните и пъновете. Беше станал много по-широк и пълен с кална вода, която бързаше да стигне до Сейнт Франсис. Слязохме от трактора и отидохме до брега.

— Ето оттук ще ни залее — каза дядо. — Не от реката. Тук е по-ниско и когато потокът придойде, водата отива право в нашето поле.

Водата беше поне на три метра под нас и още течеше в долината, издълбана през нашата ферма преди десетки години. Струваше ми се невъзможно потокът да прелее.

— Дали ще придойде, дядо? — попитах аз.

Той се замисли дълбоко. А може би изобщо не мислеше. Гледаше потока и накрая каза, без изобщо да си вярва:

— Не. Всичко ще бъде наред.

От запад се чу гръм.

Отидох в кухнята рано в понеделник сутринта. Дядо седеше до масата, пиеше кафе и въртеше копчетата на радиото. Опитваше се да намери една станция в Литъл Рок, за да чуе какво ще е времето. Баба беше до печката и пържеше бекон. Къщата беше студена, но топлината и миризмата от тигана помагаха. Татко ми подаде старо вълнено сако, останало от Рики, и аз го облякох неохотно.

— Днес ще берем ли, дядо? — попитах аз.

— Сега ще разберем — каза той, без да сваля очи от радиото.

— Снощи валя ли? — попитах баба, която се наведе да ме целуне по челото.

— Цяла нощ — отвърна тя. — А сега иди за яйца.

Излязох след татко от къщата и тръгнах по задните стълби, когато нещо ме накара да замръзна. Слънцето едва бе изгряло, но навън беше много светло. Не можех да греша.