Преди да те срещна
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преди да те срещна». Краткое содержание книги:
Тъкмо когато Шеридан се опитва да му обясни коя е всъщност, претърпява злополука и получава амнезия. Не си спомня нищо от миналото, единственото, което знае, е, че се влюбва в зашеметяващо красивия граф Уестморланд.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=3875
— Сигурна съм, че жената, която видях, беше Чариз Лан… Шеридан Бромлейт — прошепна тя на Уитни. — Чакаше на опашката за партера. Чакай! Ето я! — възкликна маркизата. — Онази там, с черното боне!
Двете приятелки се приведоха напред и с интерес се загледаха в обекта на разговора си, докато съпрузите им учудено ги наблюдаваха.
— Ако не беше това боне, щяхме да я познаем на секундата по цвета на косата й!
Уитни нямаше нужда от подобно доказателство. През изтеклия половин час младата жена от партера не беше отместила поглед от ложата на Стивън, а за нея това беше достатъчно красноречиво.
— Непрекъснато го гледа — продължи да шепне Виктория. — Дали е знаела, че графът ще е тук тази вечер?
Уитни кимна. Искаше й се приятелката й да престане да се взира в отсрещната ложа.
— Тя знае, че Стивън ходи на опера всеки вторник, и познава добре ложата му. Двамата бяха тук няколко дни преди… преди тя да изчезне.
Виктория и Джейсън Фийлдинг бяха приятели на Клейтън и на брат му и бяха запознати със случилото се, тъй като бяха сред малцината поканени на скромното тържество, което трябваше да последва венчавката.
— Мислиш ли, че тя има намерение да инсценира случайна среща?
— Не знам — прошепна Уитни.
— Какво им става? — обърна се Клейтън към Джейсън Фийлдинг, правейки знак към двете увлечени в разговор жени, които пропускаха едно наистина изключително представление.
— Сигурно някоя от присъстващите дами се е появила с тоалета на века! — пошегува се Джейсън.
— Не, те гледат надолу, към партера — отбеляза Клейтън — Последния път, когато Уитни и жена ти се бяха увлекли в клюки, беше доста отдавна — тогава Стивън беше довел любовницата си, а Моника Фицуеъринг седеше в съседната ложа и се опитваше да си даде вид, че няма представа кой е на крачка от нея.
— Спомням си — усмихна се маркизът. — Ако не се лъжа, тогава съпругите ни бяха на страната на Хелън Девърней.
— Уитни се смя през целия път към дома — осведоми го Клейтън.
— А пък Виктория заяви, че това били най-забавните три часа през целия Сезон! — добави Джейсън, наведе се напред и подшушна на жена си: — Скъпа, изложена си на непосредствена опасност всеки миг да се стовариш от ложата в партера.
Тя му отвърна с усмивка, но не откъсна очи от обекта, който беше привлякъл вниманието й.
— Тръгва си! — рече Уитни, разкъсвана между чувството на облекчение и съжалението. — Тя няма намерение да дочака края на представлението, нито пък да се възползва от антракта, за да привлече вниманието на Стивън!
Клейтън разсеяно плъзна поглед по редиците в партера, но така и не откри нещо интересно.
— За какво с цялата тази тайнственост, Уитни? — попита накрая той.
— Виктория си помисли, че е видяла Шеридан Бромлейт, но аз не успях да видя лицето на въпросната жена, така че не мога да твърдя със сигурност, че е била тя — предпазливо отвърна Уитни. Знаеше, че присъствието на Шеридан не би се понравило на съпруга й. Клейтън недоволно свъси вежди и жена му смени темата.
Следващия вторник Уитни и Виктория пристигнаха в операта значително по-рано. Съпрузите им имаха други ангажименти и двете приятелки бяха сами. Вглеждаха се в лицето на всеки новопоявил се в галерията и в партера зрител, но от Шеридан Бромлейт нямаше и следа.
— Виждаш ли я някъде? — нетърпеливо питаше Виктория.
— Не. Истинско чудо е, че изобщо успя да я забележиш миналата седмица сред толкова много хора! А и сме доста нависоко — лицата са като размазани пред очите ми.
— Не зная дали се радвам или съм разочарована — призна Виктория и възкликна: — О, девер ти току-що пристигна! Тази с него Джорджет Портър ли е?
Уитни погледна към ложата на Стивън и кимна.
— Много е сладка! — отбеляза приятелката й, опитвайки се да открие нещо окуражаващо там, където то на практика липсваше. Стивън Уестморланд беше от малцината, които съпругът й смяташе за истински приятели. Виктория много харесваше графа, а към Шеридан Бромлейт беше изпитала силна симпатия в мига, в който я видя. Червенокосата красавица беше американка също като нея.
Уитни внимателно наблюдаваше реакциите на Стивън. Дамата му оживено говореше и му се усмихваше, а той се насилваше да я слуша с нужната любезност. Младата херцогиня остана с впечатление, че Стивън не чува думите, отправени към него, не вижда лицето на девойката и едва ли осъзнава присъствието й в ложата му.
Уитни отново обърна поглед към партера.