Преди да те срещна
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преди да те срещна». Краткое содержание книги:
Тъкмо когато Шеридан се опитва да му обясни коя е всъщност, претърпява злополука и получава амнезия. Не си спомня нищо от миналото, единственото, което знае, е, че се влюбва в зашеметяващо красивия граф Уестморланд.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=3875
47
Лейди Скефингтън седеше в салона на малката къща, която семейството беше наело в Лондон за Сезона, повдигнала уморените си крака на ниска табуретка. Съпругът й се беше разположил в креслото срещу нея и четеше вестник.
— Какво блажено спокойствие! — възкликна съпругата му. — Госпожица Бромлейт изведе децата навън, за да ги почерпи със сладолед. Ще се върнат всеки момент, но единственото, за което мога да мисля сега, е колко е хубаво, когато ги няма!
— Да, гълъбчето ми — кимна съпругът й, без да вдига очи от вестника.
Лейди Скефингтън беше готова да се впусне в разсъждения по темата, но в същия миг вратата на стаята се отвори и прислужникът, който изпълняваше освен това ролята на иконом и кочияш, влезе вътре и подаде луксозен плик на господарката си.
— Ако е някое ново известие за наема или… — започна тя, опипвайки плика, после внезапно замълча. Последва силно възклицание: — Скефингтън! Мисля… Всъщност почти съм сигурна, че… Току-що получихме първата си важна покана от пристигането ни в Лондон!
— Да, гълъбче.
Тя бързо счупи печата и разгъна плътната хартия. Дъхът й спря. В горния край на писмото сияеше златен герб Лейди Скефингтън започна да чете, а ръцете й трепереха от вълнение.
— Клеймор! — изрече с благоговение и скочи на крака, а сърцето й щеше да изхвръкне от щастие. — Канят ни в, замъка Клеймор! Чуй това: „Херцозите на Клеймор ви молят за честта да присъствате на малкото тържество, организирано в чест на рождения ден на сина им Ноел.“ И… — Лейди Скефингтън преглътна мъчително и посегна към шишенцето с валерианови капки на близката масичка. — Представи си само! Херцогинята ни е писала лично! Казва, че ужасно съжалява, загдето не е успяла да се запознае с нас по време на Сезона, но се надява да стори това в семейния замък… — Тя отново спря и поднесе успокоителното към носа си. — Тържеството е след три седмици. Децата също са поканени. Как ти се струва?
— Много странно.
Съпругата му притисна листа към пълните си гърди и прошепна:
— Скефингтън, знаеш ли какво означава това?
— Да, гълъбче. Означава, че сме получили покана, предназначена за някой друг.
Лейди Скефингтън пребледня от притеснение, отвори писмото, прочете го отново и победоносно възкликна:
— Не, точно за нас е. Виж!
Сър Джон най-после вдигна глава от вестника. Пое поканата и я прочете, а скептичното му изражение се замени с неописуемо задоволство.
— Казвах ти, че няма никакъв смисъл да идваме в Лондон и да препускаме насам-натам из града с надеждата да си издействаме височайша покана. Това писмо щеше да пристигне и ако си бяхме останали у дома, в Блинтънфийлд.
— О, това не е обикновена покана! То означава много неща!
Той отново взе вестника.
— И какво именно означава?
— Според мен е свързано с Джулиана.
Сър Джордж я изгледа над вестника си.
— С Джулиана ли? Каква е връзката с дъщеря ни?
— Мисли, Скефингтън! Мисли! Джулиана беше в Лондон по време на целия Сезон и въпреки че не успяхме да си издействаме пропуски за бала на дебютантките в „Алмак“, както и на всички останали места, където тя би могла да бъде представена на подходящите хора, аз я карах да излиза на разходка в Грийн Парк всеки ден! Бях много настоятелна по отношение на това и един ден ние го видяхме! Очите му се спряха право върху Джулиана и тогава си помислих… Да, помислих си, че я забеляза! Ето защо ни канят в Клеймор. Той е видял колко красива с милата ни дъщери и е направил проучвания, за да ни открие и да намери начин да се срещне с нея.
— Много непочтено от негова страна! Да накара собствената си жена да изпрати поканата заради него! Решително не одобрявам! Това е проява на лош вкус.
Съпругата му го изпепели с поглед.
— За какво говориш?
— За дъщеря ни и Клеймор.
— Херцога ли? — извика раздразнено тя. — Аз искам тя да се омъжи за Лангфорд!
— Не виждам начин да осъществиш мечтата си. Ако Клеймор се е влюбил в нашата Джулиана и Лангфорд също я е харесал, ще си имаме проблеми. Ще трябва да вземеш окончателно решение кого от двамата предпочиташ, преди да отидем на тържеството, скъпа.
Лейди Скефингтън отвори уста да го залее с гневна тирада заради тъпотата му, но се спря. Откъм коридора се чуха оживени гласове.
— Деца! — викна тя и се втурна навън. Сграбчи в прегръдките си първото дете, изпречило се на пътя й, и отново извика: — Госпожице Бромлейт! — Вълнението й беше толкова голямо, че тя прегърна и гувернантката. — Ще трябва да работим ден и нощ, за да се приготвим за едно прекрасно пътуване, свързано с тържество от изключително значение! Джулиана, къде си, скъпа? — Госпожата се огледа, но не видя дъщеря си.