Чудовищна команда

— Значи в пет — смигна войникът и затрополи обратно по коридора.

— Дафне? — повтори Поли, когато той се скри от поглед.

— Моето „бойно име“ — кимна Блауз. — Все още не съм открил път нагоре, но стражите имат ключове и неговият ще е в ръцете ми до пет и половина. Моля?

— Мисля, че Тонкър — извинявам се, Магда — току-що си прехапа езика — каза Поли.

— Тя? А, ясно. Много добре влизаш в ролята, ъ-ъ…

— Поли — представи се тя.

— Добър избор на име — похвали я Блауз, повеждайки ги по едни стъпала. — Хубаво, простичко, слугинско име.

— Да, и аз така си мислех — тъжно отвърна Поли.

— Ъ-ъ… значи сержант Джакръм не е с вас? — малко притеснено попита лейтенантът.

— Не, сър. Каза, че ще поведе атака към главните порти, сър, ако му пратим сигнал. Надявам се да не пробва преди това.

— Боже мой! Този човек е луд! Между другото, момчетата са се постарали чудесно. Браво на вас! Определено ще минете за жени пред хората с не толкова набито око.

— Когато го казвате вие, Дафне, това е голям комплимент — отвърна Поли, добавяйки наум: „Ей богу, наистина ме бива с каменните физиономии.“

— Но нямаше нужда да идвате — продължи Блауз. — Съжалявам, че не успях да ви подам сигнал, но госпожа Енид ми разреши да остана през нощта, разбирате ли? Стражите не правят толкова проверки нощем и аз използвах момента да потърся път до горната част на крепостта. Обаче всичко е заключено или много яко охранявано. Макар че редник Хауптфидел доста си падна по мен…

— Браво на вас, сър! — каза Поли.

— Извинете, искам да съм наясно, сър — намеси се Тонкър. — Имате среща със страж?

— Да, и ще му предложа да отидем на някое тъмно местенце и като взема това, което ми трябва, ще му строша врата.

— Това не е ли малко прекалено за първа среща? — вдигна вежди Тонкър.

— Сър, имахте ли проблеми при влизането? — Въпросът гризеше Поли от доста време. Струваше й се толкова несправедливо.

— Не, съвсем никакви. Само се усмихнах, поразвъртях бедра и веднага ме пуснаха. А вие?

— О, малко. Хванаха се за косата… беше малко неловко за момент-два.

— Казвах ли ви! — триумфално рече Блауз. — Всичко опира до артистичност! Но вие сте куражлии! Елате да ви запозная с госпожа Енид. Много лоялна дама. Смелите жени на Борогравия са на наша страна!

И наистина, в нишата, която служеше за офис на главната перачка, имаше портрет на Херцогинята. Госпожа Енид не беше особено едра жена, но имаше бицепси като на Джейд, прогизнала от вода престилка и най-подвижната уста, която Поли бе виждала. Устните и езикът й оформяха всяка дума като голяма картина във въздуха. Перачките в това огромно хале, пълно със съскаща пара, ехо, течаща вода и плясък на мокри дрехи по коритата, четяха по устните, когато ушите им не възприемаха говора. Докато слушаше, устата й също се движеше непрекъснато, като на човек, който се опитва да избута парченце орех от зъба си. Ръкавите й бяха подвити над лактите.