Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Само че… Тя поглежда право нагоре, към него, и казва:
— И за тебе се отнася, дърт тъпако неден! Само тя ще умре. Ще изгори до смърт. А това, осъзна Шадуел насън, е ужасен начин да умреш. Пламъците я близват по-нависоко. И жената поглежда нагоре. Вторачила се е право в него, макар и да е невидим. И се усмихва. А после… бумммм! Еква гръм.
Гръмотевица, помисли си Шадуел, когато се събуди с непоколебимото чувство, че някой продължава да го гледа втренчено.
Отвори очи. Тринайсет стъклени очи го зяпаха от различните полици в будоара на мадам Трейси — от най-различни рунтави физиономии.
Озърна се и попадна на нечий настоятелно втренчен поглед. Оказа се неговият собствен.
„Ох — помисли си той, обзет от ужас. — Явно с мен става онова, отделянето от тялото, ей на, мене си виждам, тоя път отидох, та се не видех…“
Загреба трескаво, сякаш плува, в усилие да достигне собственото си тяло и тогава, както става в такива случаи, перспективата щракна и се намести.
Шадуел се отпусна и се зачуди защо ли на някой му е притрябвало да си слага огледало на тавана в спалнята. Тръсна недоумяващо глава.
Надигна се от леглото, обу си ботушите и предпазливо се изправи. Нещо липсваше. Цигара. Бръкна дълбоко в джобовете, извади табакера и се захвана да си я свива.
Сънувал е, знаеше. Не си спомняше съня, но какъвто и да беше той, притесняваше го.
Запали цигарата. И видя десницата си: върховното оръжие. Оръжието на Страшния съд. Насочи пръст към едноокия мечок на камината.
— Бум! — извика той и се изкикоти пресипнало. Не беше свикнал да се кикоти и се разкашля, което означаваше, че пак се намира на позната територия. Пиеше му се нещо. Сладка кутия кондензирано мляко.
На Мадам Трейси би трябвало да й се намира.
Той излезе с тежка стъпка от будоара й и се насочи към кухнята.
Пред кухничката спря. Тя разговаряше с някого. С някакъв мъж.
— И какво точно искате да направя аз? — питаше тя.
— Ах ти, дърта брантийо — измърмори Шадуел. Очевидно беше дошъл някой от нейните джентълмени посетители.
— Честно казано, драга ми госпожо, плановете ми на този етап са по необходимост донейде мъгляви.
Кръвта на Шадуел застина в жилите. Той нахлу през мънистената завеса с вик:
— Содом и Гомор! Да се възползваш от беззащитна блудница! Само през трупа ми!
Мадам Трейси вдигна очи и му се усмихна. В стаята нямаше друг.
— Къдеййййтоййй? — попита Шадуел.
— Кой? — попита Мадам Трейси.
— Некакъв южняшки женчо. Чух го. Беше тука и ти предлагаше разни работи. Чух го.
Устата на мадам Трейси се отвори и един глас произнесе:
— Не просто някакъв южняшки женчо, сержант Шадуел. ЮжняшкиЯТ женчо.
Шадуел изпусна цигарата. Протегна ръка, лекичко разтреперан, и насочи пръст към мадам Трейси.
— Демон! — изграчи той.
— Не — отвърна мадам Трейси с гласа на демона. — Вижте, знам какво си мислите, сержант Шадуел. Мислите си, че сега всеки миг тази глава ще се завърти на обратно и ще почна да повръщам грахова супа. Е, няма. Не съм демон. И бих искал да изслушате какво имам да ви кажа57.
— Семе демонско, млъкни — заповяда Шадуел. — Няма да ти слушам грозните лъжи. Знайш ли ти к’во е т ’ва? Т’ва й ръка. Четири пръста. Един палец. Тази сутрин вече изгоних един от ваште. А с’я са изнасяй от главата на таз добра женица или ш’ та пратя на оня свят да чакаш второто пришествие.
— Тъкмо там е проблемът, господин Шадуел — каза мадам Трейси със собствения си глас. — Второто пришествие. То идва. Точно там е проблемът. Господин Азирафел ми обясни всичко. А сега престанете да се държите като стар глупчо, господин Шадуел, седнете, пийнете чай и той ще ви го обясни и на вас.
— Няа да му слушам гяволските брътвежи, жено — заяви Шадуел.
Мадам Трейси му се усмихна.
— Стари ми глупчо — рече му тя.
Всичко друго той би понесъл.
Седна.
Но не отпусна ръка.
Люшкащите се табели отгоре обявяваха, че пътят на юг е затворен; върху платното беше изникнала малка горичка от оранжеви конуси, която пренасочваше автомобилистите в коптирано платно на северното шосе. Други табели нареждаха на мотористите да намалят скоростта на петдесет километра в час. Полицейски коли завръщаха шофьорите насам-натам като раирани в червено овчарски псета.
Четиримата мотоциклетисти не обърнаха внимание ни на табели, ни на конуси, ни на полицейски коли и продължиха по празното южно платно на М6. Другите четирима точно зад тях намалиха малко.
— Ний с’я, таквоз, не трябва ли да спреме или кво? — попита Големите тежкари.
— Мда. Може да са се сблъскали — предположи Да нагазиш в кучешко лайно (бивш Всички чужденци и най-вече французите, бивш Неща, дето не проработват както трябва дори и след като ги фраснеш, така и нереализирал се като Безалкохолна бира, за кратко Срамни лични проблеми, известен преди като Скъз).
57
Намек за „Заклинателят“, един от най-известните филми на ужасите, в който обладаната от дявола героиня на Линда Блеър се държи точно така — бел. прев.