Жрицата
- Автор: Грасо Патриша
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жрицата». Краткое содержание книги:
И все пак нейната уелска гордост я подтиква да откаже предложението за брак с един англичанин…
Кийли стана, направи реверанс и се сбогува.
— Поласкана съм от вниманието ви, ваше величество.
— Вървете вече, дете.
Когато затвори вратата след себе си и се обърна, тя си спомни, че се намира на входа на Дългата галерия. Свещени камъни, беше забравила, че трябва да мине през галерията. Не можеше да почука на вратата на кралицата и да помоли за позволение отново да прескочи оградата.
Кийли събра всичката си смелост и влезе в галерията. Веднага спря стъписана. Пред нея стоеше съпругът й.
— Какво правиш тук? — попита го тя.
— Чакам те — отговори той и пристъпи към нея.
— Но защо?
— Чешир ми каза, че си останала сама при Елизабет — отвърна графът. — Знаех, че за теб ще бъде ужасно да се върнеш сама през галерията.
Ричард й протегна ръка и Кийли я прие с благодарност. Без предупреждение той вдигна съпругата си на ръце.
— Аз мога да тичам по-бързо от тебе.
Усмихната, Кийли обви ръце около врата му. След това затвори очи и притисна лице към гърдите му. Малко по-късно Ричард каза:
— Можеш да отвориш очи, съкровище. Вече излязохме от галерията.
Кийли отвори очи и го погледна.
— Мога и сама да се върна в стаята ни.
— Харесва ми да те нося. — С Кийли на ръце Ричард мина покрай десетки развеселени придворни, като кимаше на всички и накара съпругата си да им маха с ръка.
Вече в покоите им, той я пусна да слезе, но още преди тя да е успяла да се обърне, я взе в обятията си и я целуна страстно. След това отстъпи крачка назад и се взря усмихнат в очите й.
— Сега, след като свършихме с целувката — заговори той и усмивката му изчезна, — ще ми кажеш ли какво, по дяволите, те накара да прескачаш оградата на тайната градина?
— Вече ти казах…
— Причината ми е абсолютно безразлична — грубо й се тросна той. — Не помисли ли, че може да нараниш нашето бебе? Не? Тъкмо бях донесъл на Елизабет добри новини, но какво би се случило, ако тя беше в лошо настроение?
— Тя ме покани…
— Елизабет те покани да влезеш през вратата! — изрева Ричард. Колкото по-гневен ставаше, толкова по-силен ставаше гласът му. Гневът го заслепяваше.
— Няма причина да ревеш така! — извика Кийли.
— Отнасяй се към мен с респект — скара й се Ричард. — Беше ми обещала да не разказваш под път и над път за глупавите си суеверия.
— Кралицата ми вярва.
Ричард недоверчиво повдигна вежда.
— За какво си говорихте с Елизабет?
— Кралицата ми вярва, че духът на Кет Хауърд все още е в галерията.
— Елизабет вярва, че духът на Кет Хауърд се мотае там? — недоумяващо повтори Ричард.
Кийли кимна. Тя вирна брадичка и му обърна гръб.
— Мили боже! Вие, жените, всичките сте еднакви — избухна Ричард. — Предупреждавам те, Кийли — заплаши я той, — запази възгледите си за себе си. Иначе ще съжаляваш, обещавам ти. — Ричард изхвърча от стаята и затръшна вратата.
Кийли вдигна торбата с ръкоделието си и я закачи на вратата.
— Бродирай си носните кърпички сам! — извика тя.
След това се приближи до камината и се отпусна в креслото пред нея. От очите й бликнаха сълзи на гняв, но тя ги изтри. Отказваше да плаче заради този безчувствен грубиян, за когото се бе омъжила.
Стомахът й се бунтуваше от гняв. Тя вдиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои.
Прекаленото вълнение можеше да навреди на бебето. Затова бе изключително важно да остане спокойна.
Кийли се облегна назад и започна да мисли за гневния си съпруг. Ричард беше един неверник, вярващ единствено в онова, което бе тук и сега, и кланящ се на златото. Но бяха го възпитали в този дух на арогантност и тесногръдие — вината не бе само негова.
А освен това се тревожеше за тяхната дъщеричка. Тази мисъл стопли сърцето на Кийли и затвърди решението й да бъде търпелива.
Младата жена бавно стана от креслото и донесе ръкоделието си. Отново седна и продължи да бродира кърпичките му.
Отношенията с ограничени или обичани хора изискват много търпение, заключи Кийли. А за графа важаха и двете. Ограниченият неверник, какъвто бе той, не бе способен да погледне отвъд хоризонта, но тя го обичаше и такъв.
Тя го обичаше. Чувстваше го дълбоко в гърдите си, о, свещени камъни, тя се бе влюбила в невъзможния си английски съпруг.
Кийли въздъхна и се опита да прогони ужасната мисъл, която заплашваше да разбие сърцето й. Жалко, че съпругът й нея обичаше.