Жрицата

— Прислужничките на Лъдлоу ме напътиха — отвърна Рис. — Мадок е мъртъв, а костите му вече гният под земята.

— Мъртъв? — недоумяващо повтори Кийли. — Как се случи?

Сега беше ред на Рис да се изчерви.

— Мадок умря при деликатни обстоятелства, ако разбираш какво искам да кажа.

Кийли поклати глава.

— Похотливостта му го умори — обясни Рис.

— О! — Кийли си спомни пророчеството на майка си.

Онова, което Мадок най-страстно желае, накрая ще му коства живота…

— Сега можеш да се върнеш в Уелс, ако желаеш — заключи Рис.

— Преди шест седмици бих го сторила, но сега вече е твърде късно! — От очите на Кийли бликнаха сълзи. Тя вдигна дрешката, която шиеше. — Вече нося дете от мъжа си.

— Ще ставам чичо? — Рис се засмя и я притисна към себе си. — Бих те отвел по-рано, но Мадок не ми казваше къде мога да те открия. Писмото ти пристигна едва след смъртта му.

Кийли кимна.

— Ако не си щастлива със съпруга си, можеш да го напуснеш — продължи Рис. — Малкото и ти винаги ще бъдете добре дошли при мен в Уелс.

Кийли склони глава на рамото му.

— Благодаря, Рис. Щастлива съм с Ричард, но копнея той да ме обича.

— Любовта може да приема най-различни форми, скъпа — обясни й Рис. — Може би…

— И за коя от формите й става дума в случая? — прокънтя един глас откъм вратата.

Кийли се обърна и видя Ричард и херцогът да стоят на вратата. Съпругът й не изглеждаше особено щастлив. Напротив, видът му бе недвусмислено враждебен. Какво бе сбъркала пак?

Рис се надигна и погледна двамата мъже. Сестра му бе прекалено неопитна, за да го забележи, но той ясно можеше да прочете ревността в очите на по-младия от двамата и да я усети в тона му. Небеса, сърцата на тези англичани бяха като отворена книга. Изглежда този английски граф обичаше сестра му и това бе достатъчно за Рис.

— Очаквам отговор — грубо настоя Ричард.

— Братска любов — сухо рече Рис.

— Това е Рис — обясни Кийли и се надигна, готова да защити брат си от гневния си съпруг. — Дошъл е от Уелс заради мен.

На лицето на Ричард се изписа облекчение. Вече не гледаше толкова заплашително, а се усмихна широко и пристъпи към Рис, за да му подаде ръка.

Херцогът се усмихна.

— Задължен съм ви, задето сте закриляли дъщеря ми през всичките тези години.

— И аз съм ви задължен — добави Ричард.

— Кийли беше моята малка сестричка дълго преди да отпътува за Англия — отвърна Рис. — Да се грижа за нея бе истинско удоволствие.

— Обещай ми да останеш поне до Нова година — каза Кийли, все още стискайки ръката му. Не смееше да го пусне след толкова дългата раздяла.

— Кори ме замества в къщи, а както знаеш, той не е много по-умен от Одо и Хю — обясни й Рис. — Съгласна ли си да остана до Коледа?

— Да. — Грейнала, Кийли се обърна към баща си. — Рис носи новини от Уелс, татко. Мадок е мъртъв.

Херцогът би изказал съболезнования на Рис, но всъщност ни най-малко не му беше жал за Мадок. Вместо това той кимна на дъщеря си и се обърна към Рис:

— Елате, барон Лойд. Ще ви издействаме една стая и всичко останало, от което имате нужда.