Писмо в бутилка
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Писмо в бутилка». Краткое содержание книги:
”
За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия й съпруг, е заинтригувана: „Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?” Провокирана от тази мистерия и необяснимо привлечена от загадъчния непознат, Тереза се впуска в търсене, което ще я отведе до малък крайбрежен град. Събрани от случайността или нещо по-могъщо от нея, животът на Тереза и на Гарет ще се докоснат с определена цел в един разказ, в който отекват най-съкровените ни надежди да намерим онзи единствен човек и истинската любов.
По-късно, когато Кевин си легна и тя се увери, че е заспал, си облече пижамата и си наля чаша вино. На път за спалнята пусна да прослуша телефонния секретар.
В понеделник двете с Диана обядваха заедно и тя ѝ разказа надълго и нашироко всичко, което се бе случило. Въпреки че се беше старала да говори спокойно, докато я слушаше внимателно, почти без да я прекъсва, Диана през цялото време ѝ държеше ръката.
— Така е най-добре — заключи Тереза. — Свикнах с тази мисъл. Диана я гледаше изпитателно и само кимна на смелото ѝ изявление.
През следващите няколко дни Тереза правеше всичко възможно да не мисли за него. Работата върху материала за рубриката ѝ действаше като разтуха. Съсредоточаването ѝ върху изучаването му и съставянето на текста отнемаха цялата ѝ мисловна енергия. Трескавата атмосфера в новинарската зала също ѝ помагаше и тъй като предстоеше свикването на конференция, и то с присъствието на Дан Мандел, както Диана ѝ бе обещала, Тереза подходи към работата си с обновен ентусиазъм и успяваше да подготви по две-три колонки на ден — нещо, което не ѝ се бе случвало дотогава.
Вечерите обаче, когато Кевин си лягаше и тя оставаше сама, се улавяше, че ѝ е трудно да държи образа на Гарет настрана. Опита се да приложи работните си навици в нещо друго. Няколко вечери подред посвети на основно почистване на къщата — изтърка подовете, размрази и изми хладилника, избърса прахта навсякъде. Не остави кътче недокоснато. Дори пререди чекмеджетата и гардеробите и отдели някои неща, които нямаше да носи повече, за да ги предаде в благотворителните магазини. Прибра ги в кашони и ги занесе в багажника на колата. Същата нощ обиколи апартамента, за да провери дали има нужда да направи още нещо — каквото и да е, но установи, че се е погрижила за всичко и тъй като не ѝ се спеше, пусна телевизора. Докато превключваше каналите, мерна интервю с Линда Ронстад в нощното предаване и се загледа в него. Обичаше музиката на Линда, но когато след малко тя се запъти към микрофона, за да изпълни една от своите нежни балади, сълзите на Тереза потекоха. И близо час не спряха.
В един от почивните дни на същата седмица двамата с Кевин отидоха да гледат заключителната среща между „Ню Ингланд патриотс“ и „Чикаго беърс“. Откакто беше приключил футболният сезон, Кевин непрекъснато ѝ напомняше да отидат на този мач и накрая тя го заведе, въпреки че не разбираше играта. Двамата седяха на скамейката, изпускаха облачета топъл дъх, пиеха гъст, горещ шоколад и викаха за местния отбор.
След това отидоха да вечерят навън и Тереза неохотно съобщи на Кевин, че повече няма да се виждат с Гарет.
— Мамо, да не би нещо лошо да се е случило, когато отиде последния път при Гарет? Да не би да те е ядосал с нещо?
— Не, нищо подобно — отвърна тя. — Просто не е било писано да стане.
Макар Кевин да изглеждаше слисан от отговора ѝ, това беше възможно най-приемливото обяснение, което можеше да му даде в момента.
Следващата седмица тя седеше пред компютъра, когато телефонът иззвъня.
— Тереза ли е?
— Да, аз съм — потвърди тя, без да разпознае гласа.
— Обажда се Джеб Блейк… бащата на Гарет. Знам, че ще прозвучи странно, но бих искал да разговарям с вас.
— О!… Здравейте! — запъна се тя. — Ъъ… да, имам няколко минути свободни.
След кратка пауза той додаде:
— Бих искал да се срещнем, ако ти е възможно. Не е разговор за по телефона.
— Мога ли да попитам за какво става дума?
— За Гарет — отвърна Джеб тихо. — Знам, че искам много, но възможно ли е да дойдеш тук? Нямаше да те повикам, ако не беше много важно.
След като се съгласи, Тереза си тръгна от редакцията и отиде в училището на Кевин. Взе го по-рано и го остави при своя близка приятелка, като я предупреди, че може да отсъства няколко дни. Кевин поиска да узнае причината за това внезапно пътуване, но странното ѝ и разсеяно поведение го накара да проумее, че обяснението ще дойде по-късно.
— Поздрави го от мен — допълни той и я целуна.
Тереза само кимна, после отиде на летището и хвана първия възможен самолет. От летището на Уилмингтън отиде право в дома на Гарет, където щеше да я чака баща му.
— Радвам се, че дойде — каза Джеб при влизането ѝ.
— Какво има? — попита тя и обходи с поглед стаята в очакване да види Гарет.
Джеб изглеждаше по-стар, отколкото си го спомняше. Той я поведе към масата в кухнята, издърпа стол и я покани да седне. Започна с тих глас да разказва онова, което знаеше.
— След като разговарях с няколко души, разбрах, че Гарет излязъл вечерта в открито море с „Хепънстанс“ в по-късен от обичайния час…