Обвинението
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Обвинението». Краткое содержание книги:
— Мислех на приема да си поговорим насаме, Кей. Добре че се обади и намина. Знаеш, нямам навика да подпитвам за случаите, които разследваш — допълва тя, — но да ти призная, изтръпнах, когато прочетох във вестника за мъжа, намерен в оня долнопробен мотел край Джеймстаун. И двамата с Майк сме притеснени… очевидно заради връзката с Джеймстаун.
— Не знам за никаква връзка с Джеймстаун — възкликвам озадачена и първото, което ми хрумва, е, че е постъпила информация, която не знам. — Няма връзка с археологическите разкопки. Поне аз не знам.
— Е, ако не друго, човек се сеща първо за Джеймстаун — казва простичко Едит Мичъл.
Джеймстаун е нейната страст. Преди години покрай професията си тя се запали по разкопките, а после, от висотата на сегашното си положение, се превърна в техен защитник. Открила е изкопи и човешки кости и неуморно се опитва да разбуди интереса на медиите и на хора, които да подкрепят с пари разкопките.
— Всеки път, когато ходя там, минавам покрай мотела, от центъра се стига по-бързо по шосе номер пет, отколкото по шейсет и четвърта магистрала. — Лицето й помръква. — Голяма дупка. Не се изненадвам, че там се е случило нещо лошо. Прилича на свърталище на наркопласьори и сводници. Направи ли оглед на местопрестъплението?
— Още не.
— Няма ли да пийнеш нещо, Кей? Намира ми се много хубаво уиски, миналия месец го донесох тайно от Ирландия. Знам, обичаш ирландско уиски.
— Само ако и ти пийнеш с мен.
Тя се пресяга към телефона и казва на Арън да донесе бутилката „Блак Буш“ и три чаши.
— Какво ново-старо в Джеймстаун? — Във въздуха се долавя мирисът на пури, който пробужда мъчителното желание за никотин. — Не съм ходила там от три-четири години — обяснявам й аз.
— Когато намерихме Н. Дж. — спомня си Едит.
— Да.
— Нима не си се отбивала от толкова време?
— От 1996 година, ако не ме лъже паметта.
— Е, на всяка цена трябва да дойдеш и да видиш какво правим. Наистина е изумително как очертанията на укреплението са се изместили, предметите, на които се натъкваме в пръстта, наброяват, както сигурно знаеш от новините, хиляди. Изследвахме с изотопи някои от костите, сигурно ще ти е интересно и на теб, Кей. Н. Дж. продължава да бъде най-голямата загадка. От изотопните анализи се вижда, че не се е хранил нито с царевица, нито с пшеница, не знаехме какво да мислим, освен че може би не е англичанин. Затова изпратихме един от зъбите му в Англия, да изследват ДНК-то му.
„Н. Дж.“ ще рече „находка от Джеймстаун“. С тези букви обозначават всичко открито по време на разкопките, но сега Едит говори за находка сто и втора, открита в третия, или В-пласт на пръстта. Н. Дж. 102 В е гроб, най-известният на разкопките, защото се смята, че скелетът вътре е на млад мъж, пристигнал през май 1607 година в Джеймстаун заедно с Джон Смит и убит същата есен. При първия намек за насилие в оцветената от ковчега глина Едит и ръководителят на експедицията ме повикаха, за да свалим заедно с четчица пръстта, полепнала по патрона от мускет шейсети калибър, натрошил пищяла на човека и обърнал го на сто и осемдесет градуса, така че ходилото сочеше в обратна посока. Патронът сигурно е разкъсал отзад подколенната артерия и Н. Дж., както оттогава всички го наричаме с обич, вероятно е починал бързо от загуба на кръв.
То се знае, вниманието на всички беше насочено към онова, което тутакси бе наречено първото убийство в Америка, доста самонадеяно твърдение, тъй като не знаехме със сигурност дали става дума за убийство, пък и Америка далеч не се ограничава с Новия свят. Със съдебномедицински изследвания все пак доказахме, че Н. Дж. е бил застрелян с европейска бойна пушка, наричана мускет с фитил, а от размера на раната установихме, че е било стреляно от разстояние приблизително четири и половина метра. Изключено е младежът да се е ранил сам по невнимание. Човек си прави извода, че спусъкът е натиснат от друг заселник, което ни навежда на не толкова неоснователната представа, че за нещастие кармата на Америка е да се избиваме помежду си.