Хамелеонът се завръща
- Автор: Картър Крис
- Серия: Робърт Хънтър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хамелеонът се завръща». Краткое содержание книги:
— Значи не се е качила на самолета.
— Така излиза.
— Благодаря, приятел.
— Няма защо.
Със значката си в ръка Робърт си проправи път през малката тълпа във фоайето на спортната зала и отиде до рецепцията.
— Тук ли е Джо Боуман? — попита, без да даде шанс на служителката дори да поиска документите му.
— Да — отвърна тя леко притеснено.
— Трябва да говорим с него.
Гласът му не търпеше възражения. Русото момиче бързо вдигна един телефон и набра директния номер на управителя. Последва кратък тих разговор.
— Триш, ще се справиш ли сама за няколко минути? — каза блондинката, след като остави телефона и се обърна към колежката си на гишето, нисичко, червенокосо момиче с цяло съзвездие от лунички и очи, сини като океански дълбини.
— Да, ще се справя — отвърна Триш с лек тексаски акцент.
Русата служителка натисна някакво копче и лампичката над една от автоматичните врати към залата светна зелено.
— Последвайте ме, господа — каза тя на двамата детективи.
Офисът на управителя беше в другия край на пълната с хора зала. Служителката от рецепцията почука три пъти. Отвори им мъж е впечатляваща външност — около половин глава по-висок от Робърт и с десетина килограма по-тежък, но само мускули. Носеше черна фланелка, която изглеждаше с два номера по-малка, и с късата си подстрижка приличаше на сержант от армията. Представи се като Джо Боуман.
— Сигурно идвате за Вики — добави, като покани детективите в стаята.
— Да.
Робърт седна на едното от двете кожени кресла. Джо се настани зад стилното черно-бяло бюро. Детективът огледа за няколко секунди управителя. Присви очи, сякаш искаше да напрегне паметта си.
— Изглеждате ми познат. Срещали ли сме се преди?
Джо го погледна изпитателно:
— Не мисля. Аз поне не си ви спомням.
Робърт се замисли, после сви рамене.
— Вие сте подали сигнала за изчезването на Виктория Бейкър, нали? — попита.
— Да.
— Защо?
Джо вдигна поглед от ръцете си и се усмихна сконфузено.
— Ами защото изчезна — отговори, като произнасяше всяка дума по-бавно от нормалното.
„Отворко“ — помисли си Робърт.
— Не, имам предвид защо точно вие. Съпруг ли сте й, гадже, любовник?
Джо погледна служителката от рецепцията, която още стоеше на вратата.
— Повече не ни трябваш, Кери. Аз ще се оправям.
Тя мълчаливо излезе и затвори вратата след себе си. Джо отново насочи вниманието си към детективите:
— Не съм й съпруг, нито гадже или любовник. Женен съм.
Кимна към една снимка на бюрото си, на жена с къса черна коса и заразителна усмивка. Робърт погледна снимката, но тъгата в очите на Джо го издаде. Детективът вече се досещаше за чувствата му към Виктория Бейкър.
— Трябваше да дойде на работа на дванайсети, но не се появи. Това изобщо не е в неин стил. Тя е много отговорен човек, голям професионалист, никога не е излизала в болнични, не си е вземала отпуск, винаги идва навреме.
— Хубаво, но защо вие, а не някой от близките й, съпруг или приятел?
— Вики не е омъжена и няма връзка с мъж в момента. Близките й са в Канада. Точно при тях щеше да ходи. Иначе живее в малък апартамент на няколко километра оттук.
— Близките й не ви ли се обадиха? — попита Робърт. — Ако са я очаквали и не се е появила, сигурно са се разтревожили.
Джо го погледна нервно:
— Не знаеха, че ще ходи. Искаше да ги изненада. Какво искате да кажете с „не се е появила“?
— Проверихме авиолиниите. Изобщо не се е качила на самолета.
— Господи! — Джо прокара пръсти през косата си. — И през цялото време никой не я е виждал?
— Казахте, че е трябвало да се върне на работа на дванайсети този месец, но сте подали сигнала едва преди два дни, на седемнайсети. Защо чакахте цели пет дни?
— На седемнайсети се прибрах от Европа. Бях на състезание по културизъм.
— Кога заминахте за Европа? — попита Карлос.
— В края на миналия месец… на двайсет и девети. — Джо погледна треперещите си ръце. — Трябваше да се опитам да се свържа с нея, докато бях в Европа. За последно говорихме в деня, когато трябваше да замине за Канада.
— Защо ще й се обаждате? Тя е просто една служителка, нали? — опита се да го провокира Робърт.