Хамелеонът се завръща
- Автор: Картър Крис
- Серия: Робърт Хънтър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хамелеонът се завръща». Краткое содержание книги:
Робърт се радваше, че не се намират пак в стаичката на сутерена, където се съхраняваха труповете на двете жертви. Той по принцип се чувстваше неловко в сградата на моргата, а в подземието направо го побиваха тръпки. Лабораторията по криминалистика се намираше на първия етаж и доктор Уинстън бе помолил Рикардо Пинейро, един от подчинените си, да остане и да му помогне за отпечатъците. Робърт даде на лаборанта флакона с дезодоранта и изчака, докато специалистите поръсиха повърхността му с прахообразен титанов диоксид. Върху метала веднага се проявиха няколко полуразмазани отпечатъка.
Рикардо изтръска излишния прах от флакона и прехвърли отпечатъците върху няколко прозрачни целофанови листчета.
— На пръв поглед мога да кажа, че вероятно имаме три различни набора от отпечатъци. — Рикардо рядко грешеше. Той взе целофановите листчета и започна да ги разглежда под близкия микроскоп. — Да, три различни набора, но едните са по-силно изразени.
— Да проверим първо по-силно изразените — каза доктор Уинстън. — Можеш ли да ги прехвърлиш на компютъра?
— Разбира се.
Рикардо премести листчетата под един от няколкото видео микроскопа, които бяха свързани с лабораторния компютър. Засне отпечатъците един по един и след всяко заснемане на екрана се показваше компютърно проявен образ.
— Искате ли да потърсим съответствия в полицейската картотека? — попита Рикардо.
— Не, сравни ги с тези — отговори Уинстън, като му подаде малко периферно устройство, на което бяха записани цифровите образи на отпечатъците от пръстите на първата жертва.
Рикардо записа файловете на своя компютър и с няколко щраквания с мишката извади двата образа на екрана. Натисна команда „Сравни“ и върху двата отпечатъка на монитора започнаха да се появяват червени точки, обозначаващи съответствията. Само след пет минути резултатът се изписа с букви в долната част на екрана.
— Да, от един и същи човек са — потвърди Рикардо.
— Това е официално потвърждение — заяви доктор Уинстън. — Жертвата е идентифицирана. Как каза, че се е казвала?
— Виктория Бейкър. Канадка… живее в Лос Анджелис от четири години — отговори Карл ос.
Робърт не сваляше очи от отпечатъците върху монитора.
— Ще проверим другите два отпечатъка в полицейския архив за всеки случай — измърмори след малко, явно обезпокоен от нещо.
Проговори отново чак когато се върнаха в колата на Карлос:
— В търсенето на връзка между жертвите пак започваме от нулата. Това изключва теорията за садомазохистичните оргии. Джордж Слейтър вероятно не е и чувал за Виктория Бейкър.
Карлос разтърка очите си с две ръце.
— Да, знам.
— Трябва да разберем откъде е била отвлечена. В апартамента й може да намерим улики, но заповедта за обиск ще излезе чак утре.
— Трябва също да се свържем с близките й в Канада и да им кажем.
Робърт кимна мрачно. Това беше едно от най-неприятните задължения в работата им.
— Ще им се обадя още тази вечер — каза той.
Когато Карлос паркираше пред сградата на отдела, Робърт се запита дали и той изглежда уморен и обезсърчен като партньора си.
— Ще се обадя на капитан Болтър да извади съдебна заповед. При малко късмет утре сутринта трябва да е готова. Ще се срещнем тук около десет и половина. Преди това ще пробвам да взема списък на пациентите от още една болница.
Карлос облегна главата си назад и въздъхна дълбоко.
— Прибирай се вкъщи, новобранец — продължи Робърт, като хвърли кратък поглед на часовника си. — Още няма девет. Отдели повече време на жена си. И двамата имате нужда от това. Тази нощ няма какво повече да направим.
— Ами списъците на пациентите? Трябва да прегледаме снимките.
— Аз ще свърша тази работа. Имаме само три списъка. Няма да ми отнеме повече от час.
В службата винаги имаше какво да се прави, но Робърт беше прав. Тази нощ нямаше какво повече да свършат. Карлос си спомни какво се беше случило миналата вечер с Ана и реши поне веднъж тази седмица да се прибере, преди тя да си е легнала. От няколко седмици работеха без почивка, без да държат сметка за времето. Дори кратко прекъсване щеше да му дойде добре.
— Да, Ана ще е доволна, ако се прибера навреме.
— Така е — съгласи се Робърт. — Мини да купиш някакви цветя, докато се прибираш. Не някой евтин букет, а нещо хубаво. Запомни, че като купуваш подарък на някого, показваш загрижеността си за него. Затова й избери нещо, което обича.