Ускорение

— Аха, в кухнята. И как ще ми помогне това?

— След като си тръгна, можеш да свалиш дюшека и пружините от рамката. Тя е сглобена с болтове и гайки, нали?

— Да, но…

— Можеш да ги развиеш с пръсти.

— Ами ако са ръждясали…

— Тук си само от шест месеца. Не са ръждясали за шест месеца. Ако са много затегнати, развърти частите на рамката, за да разхлабиш съединенията. Сигурен съм, че ще се сетиш какво да направиш.

— Ще се сетя, разбира се, само че не мога да се сетя защо, по дяволите, ме нападна. Не може да смяташ, че аз съм убил Джудит Кеселман, както каза. Знам, че не го вярваш. Защо тогава?

Били прибра флакона със сълзотворен газ и отвърна:

— Няма да ти обяснявам и е по-добре за теб да не знаеш. Повярвай ми, по-добре е.

— Погледни ме — захленчи Зилис. — Очите ми още смъдят. Седя в локва, за бога. Това е унизително. Ти ме удари с пистолета, разцепи ми кожата на главата. Нарани ме, Били.

— Можеше да е по-лошо — увери го Били. — Можеше да е къде-къде по-лошо.

Зилис възприе тези думи като заплаха и го заумолява:

— Добре, добре. Разбрах. Така да е.

— В зависимост от това колко затегнати са болтовете, ще ти трябва поне час, а може би два, да се освободиш. Ключът за белезниците ще бъде в кухнята. След това започни да си стягаш багажа.

— Какво? — премигна Зилис.

— Обади се на Джеки и му кажи, че напускаш.

— Не искам да напускам.

— Помисли малко, Стийв. Не можем да се виждаме всеки ден след това, което научихме един за друг. Ще се преместиш да живееш другаде.

— Къде?

— Все ми е едно къде. Стига да не е в Напа.

— Тук ми харесва. Освен това нямам пари за местене сега.

— Иди в бара в петък вечерта да си получиш последната заплата. Аз ще оставя на Джеки един плик за теб. В него ще намериш десет хиляди долара в брой. Така ще можеш да се установиш някъде другаде.

— Не съм направил нищо и въпреки това целият ми живот се обръща с главата надолу. Не е честно.

— Прав си, не е честно, но няма друг начин. Мебелите ти не струват пукната пара. Можеш да ги захвърлиш на боклука. Събери си личните вещи и напусни града до петък вечерта.

— Мога да се обадя в полицията и да заведа дело срещу теб.

— Сериозно? Нямаш нищо против полицията да дойде на местопрестъплението? Да се разтършува и да види садистичните порнографски филми и манекените в другата стая?

Макар и още уплашен, Зилис намери достатъчна доза самосъжаление, за да се нацупи.

— Кой те назначи за господ?

Били поклати глава.

— Виж се колко си жалък, Стийв. Вземи десетте хиляди, благодари се, че остана жив, и изчезни. И още нещо — никога повече не се обаждай на Манди Полард.

— Чакай малко. Не можеш…

— Не й се обаждай. Не се срещай с нея. Никога повече.