Бурен живот
- Автор: Литън Едуард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Краев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бурен живот». Краткое содержание книги:
VI
В къщата на лорд Латимър се бяха събрали около стотина души, които рядко се виждаха заедно в лондонското общество, защото търговията, политиката и литературата отвличат повечето от известните хора и в къщите, които приемат светското общество, обикновено се събираха хора, които са по-близо до безделието и богатството. Дори хората на удоволствието намираха тези събирания отегчителни и ги отбягваха. Но имаше няколко десетки къщи, притежателите на които бяха отдалечени и стояха над горния обичай, в тях един чужденец можеше да се види събран с много от забележителните хора на знаещата и мислещата Англия. Самият лорд Латимър беше бивш министър в кабинета. Беше се оттеглил от обществения живот под претекст лошо здраве. Но в действителност това беше, защото шумният живот не подхождаше на неговия нежен, не кой знае колко силен, но усъвършенства внимателно ум. С висока репутация и с отлична кухня, той се радваше на голяма популярност както в своята партия, така и в обществото изобщо. Беше центърът на един малък, но отбран кръг от познати, които сега пиеха вино в „Латимър“, цитираха изречения на Латимър и го обичаха твърде много, тъй като, като не беше вече автор и министър, той не им се изпречваше на пътя.
Лорд Латимър прие Малтрейвърс с най-голяма вежливост и го покани на масата да вземе участие в играта на карти с него, което беше един от най-големите комплименти, каквито лордът можеше да му отдаде. Но, когато гостенинът отказа предложената му чест, лордът го отпрати към госпожата си, и скоро беше погълнат отново в играта си.
Докато Малтрейвърс разговаряше с госпожа Латимър, той повдигна очи и видя срещу себе си млада дама с такава забележителна красота, че едва можа да се въздържи да не изрази удивлението си с възклицание.
— Коя е тя? — попита, съвземайки се. — Как се казва? Странно е, че дори аз, който се движа толкова много сред обществото, съм принуден да запитам за името на жена, чиято красота вече трябва да я е направила прочута!
— О, това е госпожица Флорънс Лейсълс. Тя дебютира в обществото миналата година. Действително е много блестяща, но има много повече ум, отколкото красота. Ще ми позволите ли да ви представя?
При това предложение Малтрейвърс беше обзет от някаква странна срамежливост и като че ли отблъскващо недоверие. Това сякаш беше някакво предчувствие за опасност и зло. Той се отдръпна и почувства намерение да се извини с нещо, но госпожа Латимър не обърна внимание на смущението му и вече беше отишла до госпожица Флорънс Лейсълс. След миг тя кимна на Малтрейвърс в знак да се приближи и го представи на госпожицата. Докато се поклони и седне до новата си познайница, той не можа да не забележи, че бузите й бяха живо зачервени, и че тя го прие с едно смущение, което не беше обикновено дори за дами, току-що влезли в обществото. Той остана по-скоро озадачен, отколкото поласкан от тези признаци на смущение, някак приличащо на неговото. И първите изречения от техния разговор бяха изказани с известна несръчност и резервираност. В този момент, за учудване може би, и за облекчение на Ърнест, към тях се присъедини Лъмли Ферърс.
— А, госпожица Флорънс, целувам ръката ви. Очарован съм, че ви виждам, че сте се запознали с приятеля ми Малтрейвърс.
— Кое е накарало господин Ферърс да закъснее тъй много тази вечер? — каза хубавата Флорънс с внезапна лекота, която донякъде сепна Малтрейвърс.
— Бях на една непривлекателна вечеря, това е всичко! Нямам друго извинение. — И Ферърс седна на един свободен стол от другата страна на Флорънс Лейсълс и започна да разговаря словоохотливо и безспирно, като че ли се стремеше да монополизира вниманието й.