Бурен живот

V

— Не мога да си обясня — каза един младеж от една група, която се беше събрала край входа на един клуб на улица Сейнт Джеймс, — не мога да си обясня какво се е случило с Малтрейвърс. Забелязвате ли колко много се е променил. Прегърбил се е като някой старец и едва повдига поглед от земята. Сигурно е нещо натъжен и болен.

— Може би пише нещо ново.

— Или може да се е оженил.

— Или е забогатял — богатите хора са винаги нещастни.

— Ха, Ферърс, как си?

— Е, и така, какви новини? — попита Ферърс.

— Ратлър губи.

— О, в политиката ли?

— Какво ни интересува политиката. Политиката е винаги мръсотия. Да не си започнал да се занимаваш с политика?

— На моята възраст какво друго бих могъл да правя?

— Разбрах това от шапката ти. Всички политици носят странни шапки: това е много забележително, но е белег на болестта.

— Шапката ми! Странна ли е? — попита Ферърс.

— Ами кой е виждал някога подобно нещо?

— Радвам се, че мислите така.

— Защо, Ферърс?

— Защото е разумно в нашата страна да се подигравате на дребните неща. Когато хората се занимават с шапката ви или с колата ви, формата на носа ви или някоя брадавица по брадичката, изпускат хиляди по-важни неща, но си запазват малко повече нервите.

— Колко си смешен, Ферърс! Добре, ще вляза вътре да прочета вестниците, а ти…

— Ще отида на една-две срещи и ще се радвам на шапката си.