Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
Ариста чу звука и сърцето й подскочи. Всеки неин мускул се стегна и тя не се осмели да погледне. Удари я мощно течение, докато тя стискаше очи и очакваше смъртта. Чу го да се приземява, сетне се разнесе дишането му.
- Скоро - чу го да казва.
Ариста отвори очи.
Звярът си почиваше върху грамадата, дишайки тежко от напрежението на полета. Разклати глава, заливайки платформата с лигата си, която капеше от редиците зъби, неуспели да намерят прикритие зад устните. Очите му бяха по-големи от ръката на Ариста, с високи тесни зеници прошарено оранжево и кафяви лещи, които отразяваха собственото й изображение.
- Скоро? - сама не знаеше откъде намери смелостта да заговори.
Огромното око премигна и зеницата се разшири, докато се фокусираше на нея. Сега можеше да я убие, но поне всичко ще свърши.
- Ти знаеш речта ми? - гласът му беше толкова силен и дълбок, че го усети да резонира в нея.
Тя кимна и същевременно каза:
- Да.
Видя Тракия да повдига глава от коленете си и да се взира.
Звярът погледна Ариста.
- Ти си царствена.
- Аз съм принцеса.
- Най-добрата примамка - каза гиларабринът, но Ариста не бе сигурна, че го е разбрала правилно. Можеше да е казал и „Най-големият дар“. Фразата бе трудна за превод.
Тя запита:
- Ще спазиш ли обещанието си или ще ни убиеш?
- Примамката остава жива, докато не заловя крадеца.
- Крадец?
- Отнелият меча. Той идва. Прекосих луната, за да го заблудя, че пътят е чист и се завърнах с нисък летеж. Крадецът идва.
- Какво казва то? - запита Тракия.
- Че ние сме примамката да залови крадеца, който откраднал меч.
- Ройс - каза момичето.
Ариста се взря в нея.
- Какво каза?
- Наех двама мъже да откраднат меча от кулата.
- Наела си Ройс Мелбърн и Ейдриън Блекуотър? - вцепенена запита Ариста.
-Да.
- Как... - тя изостави тази мисъл. - То знае, че Ройс идва. Престорило се е, че отлита и се оставило да бъде видяно.
Ушите на гиларабрина се наостриха, внезапно насочвайки се към фалшивата врата. Рязко, но тихо се издигна с тих плясък на криле. Улавяйки топлинните потоци, звярът закръжи над кулата. Тракия и Ариста дочуха стъпки някъде отдолу.
Появи се фигура в черен плащ. Тя пристъпи напред, преминавайки през камъка на фалшивата врата, като издигнал се от спокойно езеро плувец.
- Това е капан, Ройс! - изкрещяха Тракия и Ариста едновременно.
Фигурата не помръдна.
Ариста дочу шепота на въздуха, носещ се покрай кожени криле. Тогава ослепителна светлина изригна от фигурата. Без звук или движение, тя сякаш бе заменена от ярка звезда, светлина толкова мощна, че заслепяваше всички. Ариста затвори очи и през обзелата я болка чу гилараб-ринът да пищи. Върху й се стовари силен вятър, докато звярът панически прекъсваше гмурването си.
Светлината не продължи дълго. Интензитетът й спадна рязко, макар и да не изчезна напълно и вече можеха да видят силуета в блестяща роба пред себе си.
- ТИ! - изрева звярът, разтрисайки кулата с гласа си. Закръжи над тях, пляскайки огромните си криле.
- Избяга от клетката си, еривански звяр, ловецо на Нареион - изкрещя Есрахаддон на старореч. - Пак ще те запра!
Магьосникът вдигна ръце, но преди да направи ново заклинание, ги-ларабринът изпищя и отхвръкна ужасен. Набра височина, но в последния момент се пресегна и сграбчи Тракия. Гмурна се настрани и изчезна. Ариста отърча до парапета, взирайки се надолу с ужас. Звярът и Тракия бяха изчезнали.
- Нищо не можем да направим за нея - тъжно каза магьосникът.
Тя се обърна и видя Есрахаддон и Ройс Мелбърн до себе си, и двамата надничайки към реката.
- Сега съдбата й зависи от Ейдриън и баща й.
Ариста стискаше парапета. Отново изпита давещото усещане. Ройс я сграби за китката.
- Добре ли сте, Ваше Височество? Доста е високо.
- Да я свалим долу - каза Есрахаддон. - Вратата, Ройс. Вратата.
- А, да - каза крадецът. - Пропусни Ариста Есендън, принцеса на Меленгар.
Арката се превърна в истинска врата, която се отвори. Влязоха в малка стая. Далеч от грамадата и зад защитата на стени, Ариста най-сетне почувства тежестта на преживяното и се принуди да седне.
Тя зарови лице в шепи и проплака:
- Мили Марибор. Бедната Тракия!
- Може да се оправи - каза магьосникът. - Ейдриън и баща й чакат със счупения меч.
Тя се олюляваше, докато плачеше, но не го правеше заради Тракия. Прекалено дълго бе сдържала сълзите си и сега те се изливаха в неудържим потоп. В ума й пробягваха образите на Хилфред и онази останала неизречена дума, на Бърнис и злия начин, по който я бе третирала, на Мо-увин и Фанън - всички вече изгубени. Толкова много мъка не можеше да бъде изразена с думи; наместо това емоциите изригнаха от нея, докато тя изкрещя: