Съдба
- Автор: Бэгшоу Луиза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдба». Краткое содержание книги:
Години по-късно, на бляскаво парти в Манхатън, красивата Кейт привлича вниманието на медийния магнат Маркъс Броудър. Не след дълго той й предлага брак. На пръв поглед Маркъс е олицетворение на мечтите й: властен, красив, изтънчен и безумно богат. Тайна сватбена церемония в луксозен хотел поставя началото на охолния им съвместен живот.
Но ежедневното пазаруване на скъпи дрехи и бижута, храненето в изискани ресторанти и посещението на салони за красота скоро отегчават Кейт до смърт. Младата жена осъзнава, че копнее за истинска любов и кариера, които да осмислят дните й.
Кейт се осмелява да поиска развод и предизвиква гнева на унизения Маркъс, който заплашва да я унищожи. Тя започва нов живот, но първо трябва да се пребори с миналото си. И да повярва в съдбата, която й е отредила необикновена роля.
Така че тя сведе до минимум онези моменти, когато осъзнаваше, че е сама. Без съпруг, без приятел. Що се отнасяше до приятелките й от списанието и от индустрията, те всички си имаха мъже.
Кейт си измисляше много удобни лъжи. Не искаше приятел. Беше твърде заета за връзка. Не можеше да преценява добре хората. Избираше тази, която беше в сила за деня.
Не беше като да й липсваха предложения. Момичетата в „Лъки“ обичаха началничката си. Беше трудно да не харесват жената, която вдигаше заплатите им и осигуряваше най-добрите читатели, които някога можеха да имат.
— Трябва да се запознаеш с приятеля ми Джим. Той е доктор.
— Кейт, какво ще кажеш за Роки Грандолини? Нали се сещаш, режисьорът? Миналата година се разведе.
— Братовчед ми Сам е архитект…
— Луис Балдо е най-горещият нов професор в Колумбийския. Класовете му са претъпкани. Преподава политология, страхотно ще си паснете.
— Скъпа — обади се провлечено Жаклин, — имаш нужда от силен мъж. Някой достатъчно силен да се справи с Кейт Фокс.
— Като Дейвид ли? — пошегува се Кейт и веднага й се прииска да си бе замълчала. Всички знаеха, че Жаклин Молтрано излиза от време на време с Дейвид Ейбрамс, откакто Кейт им бе уредила онази вечеря. Жаки беше талантлива, умна, великолепна и притежаваше цялата чувственост на София Лорен със съответния размер на гръдната обиколка. Освен това тя нямаше абсолютно никакви задръжки относно това да излиза с шефа.
Една вечер, когато броят с Рик Касъл се разграбваше от рафтовете и успехът на Жаки беше неизменна тема в новините на „Си Ен Ен“ и „Фокс“, Кейт деликатно повдигна въпроса.
— Не се ли притесняваш? — попита тя.
— За какво?
— Като се има предвид голямата ти статия… работата в списанието…
Жаки се наведе напред към бара. Пиеха питиетата си в „Сохо Хаус“, най-известния частен клуб в града. Най-прочутите дизайнери току-що ги бяха осведомили за предстоящите тенденции в пролетните колекции; нюансите щяха да са неутрални, светлозелени и тъмносиви вместо втръсналите на всички пастелни и флорални тонове. Тя беше доволна. Нейното питие се състоеше от сок от касис и газирана вода, докато Жаки отпиваше с удоволствие от двойно уиски „Джак Даниелс“ с диетична кока-кола.
— Дейвид не обича жени, които пият — беше обяснението й. — Затова не пия. Освен когато него го няма. Ммм, това има страхотен вкус.
— Не се ли притесняваш, че хората ще кажат, че заслугата е изцяло негова… че си била повишена заради него?
— О, на кого му пука? — Жаки отпи още една глътка от питието си и премлясна с устни. — Ти слагаш името ми под статиите. Да казват каквото си щат, по дяволите. Срещам се с най-привлекателния мъж в Ню Йорк. Всички просто завиждат. — Тя вдигна чашата си за наздравица. — Великолепен брой, Кейт. Благодаря, че го направи реалност.
Кейт чукна чашата си в нейната.
— Хей, заслугата не е моя. Това беше твое дело.
Жаки отпи поредната глътка.
— Но ти ме нае, нали? И при двете ни се получи. — Тя побутна Кейт. — И много благодаря, че ми помогна с Дейвид. Той е удивителен. Отначало не гореше от желание да се срещаме, макар че му казах — и тя вдигна ръце, а дългите й червени нокти сочеха към тавана: — „Няма да се притискаме! Дори не сме двойка! Само се забавляваме!“ Изглеждаше, сякаш си има друга приятелка. Но когато го попитах, тъкмо тогава се съгласи на втора среща. И сега вече сме двойка. И много се забавляваме!
— Хей, Жаки, това е супер. Наистина много се радвам за теб. — На Кейт й призля. — Знаеш ли, той ми е шеф; може би трябва да си говорим за нещо друго…
Жаки не й обърна внимание. Искаше да се похвали.
— Той е умен. И забавен. И толкова амбициозен. Знаеш ли, че дори не се възприема за богат? Все твърди какъв аматьор е, как още дори не е започнал. Мисля, че иска да засенчи твоя Маркъс.
— Той не е „моят Маркъс“. Виж, наистина не бива да говорим за Дейвид, защото…
— Но аз искам да говоря за него — изтъкна Жаки с подсилена от бърбъна прямота. — Той е тооолкова невероятно секси. И не само на външен вид. — Тя пак бутна Кейт, сниши глас и прошепна: — Няма да повярваш какво прави в леглото.