Съдба
- Автор: Бэгшоу Луиза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдба». Краткое содержание книги:
Години по-късно, на бляскаво парти в Манхатън, красивата Кейт привлича вниманието на медийния магнат Маркъс Броудър. Не след дълго той й предлага брак. На пръв поглед Маркъс е олицетворение на мечтите й: властен, красив, изтънчен и безумно богат. Тайна сватбена церемония в луксозен хотел поставя началото на охолния им съвместен живот.
Но ежедневното пазаруване на скъпи дрехи и бижута, храненето в изискани ресторанти и посещението на салони за красота скоро отегчават Кейт до смърт. Младата жена осъзнава, че копнее за истинска любов и кариера, които да осмислят дните й.
Кейт се осмелява да поиска развод и предизвиква гнева на унизения Маркъс, който заплашва да я унищожи. Тя започва нов живот, но първо трябва да се пребори с миналото си. И да повярва в съдбата, която й е отредила необикновена роля.
По дяволите, помисли си, като грабна чантата си и се отправи към вратата. Сега Дейвид беше с Жаки Молтрано; тя със сигурност се грижеше добре за него. Може би бе забравил всичко за онази нощ.
Както тя се преструваше, че е забравила.
— Господин Ейбрамс, госпожица Фокс. — Лоти Френд се показа на вратата. — Искате ли кафе, сър? Или вода с лед?
Дейвид погледна към Кейт. Тя поклати глава.
— Мисля, че няма нужда. Бих искал да ни оставиш насаме с госпожица Фокс. Не ме свързвай с никого и дръж вратата затворена. Имаме съвещание.
— Да, сър — каза жената. Тя погледна гибелно към Кейт, но не се осмели да каже нещо на глас. — Разбира се.
Лоти излезе и вратата се затвори тежко зад нея. Те бяха само двамата заедно в кабинета.
— Седни — каза Дейвид.
Кейт седна грациозно в стола пред бюрото му. Полата й на „Версаче“ стигаше точно до коляното и при сядането се вдигна нагоре с около два сантиметра, като изложи на показ дългите й крака чак до обувките на „Стюарт Вайсман“ и откри стройните й бедра в прозрачния чорапогащник.
Да му се не види, помисли си тя. Искаше й се да е с дълга пола. Или с панталон…
— Да? — обади се тя. Предизвикателно. — Искаше да ме видиш?
— „Лъки“ върви много добре. Мислех да поговорим за това.
— Разбира се — каза Кейт, потискайки разочарованието си. Тя изрецитира малко статистически данни, някои от последните им успехи.
— Отлично. — Той замълча, взирайки се в нея, и погледът му я изгаряше. Кейт трябваше да призове цялата си воля, за да не сведе очи, да не му се примоли да спре да я гледа по този начин. Умираше от страх да не покаже слабостта си. — Трябва да знаеш, че Маркъс Броудър вдигна офертата си за „Лъки“. Дори отправи заплахи; ако не му продам, може да посегне на целия ми отдел.
Тя се изчерви.
— Ако му продадеш списанието, ще трябва да напусна. Не мога да работя за Маркъс.
— А за мен можеш?
— Разбира се — каза тя веднага. — Ти си арогантен и нахакан, и самомнителен, но…
— Ами благодаря — обади се той с ленива усмивка, която я разтопи.
— Но поне смятам, че не ме мразиш. И изглежда, че харесваш жени.
— Поправка. Обичам жени.
— Маркъс е повреден. Той ме мрази. Всъщност не мисля, че изобщо харесва жените. — Тя потрепери.
— Е, не се безпокой, отказах му.
— А какво казват акционерите ти?
— Ще трябва да се доверят на преценката ми — отвърна той.
Кейт се изчерви. За пореден път в негово присъствие се почувства малка, уязвима. За пореден път зависеше от него за закрила. Тя инстинктивно кръстоса крака.
— Благодаря. — Не можа да се въздържи: — Как върви с Жаки?
Той повдигна вежди.
— Имаш предвид в личен план ли?
Кейт вдигна рамене. Стана от стола. Чувстваше се прекалено на показ, твърде открита в полата, която се плъзгаше застрашително нагоре, а Дейвид Ейбрамс гледаше надолу към нея.
— Да, по дяволите — каза. — В личен план имам предвид.
Той се изправи, заобиколи бюрото и се приближи. Нямаше къде да бяга — Дейвид Ейбрамс дойде и застана пред нея, безмилостно, точно пред нея.
— Излизам с нея. Връзката ни не е романтична.
Тя се засрами от силата на облекчението, което премина през тялото й, на удоволствието, изпаряването на напрежението. Изпусна дъха си рязко, Дейвид я чу и сведе поглед към нея.
— Обясних на Жаки какво търся, преди да започнем да се срещаме. И тя прие нещата при тези условия.
— Разбирам — измърмори Кейт.
— Не би трябвало да те интересува.
— Точно така. Не ме интересува. — Тя поклати глава. — Това е слабост…
— Все още ме желаеш — заяви той и тя чу победоносния му тон, дълбокото удовлетворение в гласа му. — Имаш чувства към мен.
— Не — смотолеви Кейт. — Животът ти не е моя работа.
— Защото не ти пука, нали?
Тя вдигна глава. Непокорно.
— Точно така, дявол да те вземе. Не ми пука. Какво правиш със собствения си живот, си е твоя проклета…
Ейбрамс се протегна и я сграбчи около кръста, придърпвайки я близо към себе си с едно-единствено движение, устните му се затвориха върху нейните, целуваше я безпощадно, безмилостно…
И почувства мигновената й безпомощна капитулация. Отзивчивостта й. Страстта под дрехите й. Втвърдените й зърна през памука на ризата й. Чувстваше ги опрени в гърдите си, усещаше ръцете й да се прокрадват по шията му, тя се разтапяше в целувката му…