Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Аманда се изтрива с фина бяла хавлия и търси сешоар в шкафчето под мивката. Това е завоевателен инстинкт, казва си тя, а не старите чувства. Просто не й се иска да остави някаква друга жена да я победи. Това е всичко.
Намира един древен сешоар, погребан под неотворен плик с топчета памук, поне пет-шест шапки за баня и няколко рула бяла тоалетна хартия.
— Благодаря ти, Господи — шепне тя, после насочва сешоара към главата си и натиска бутона „включено“, сякаш е някакъв спусък. Струя горещ въздух я удря в слепоочието. По лицето тутакси я шибват мокри кичури. Също като снощи пред блока на Бен, мисли си Аманда. — О, не. Няма пак да почвам.
Доизсушава си косата, като нарочно не обръща внимание на нищо друго, освен на бръмченето, после нахлузва новите си морскосини панталони и син пуловер. Дава си сметка, че е редно да допочисти гостната стая, понеже по пода все още се въргаляха разпилени трески от счупената сцена, да не говорим за самите кукли, които цяла нощ бяха лежали с лицата надолу върху леглото и е наложително да бъдат върнати на безопасното си скришно място в гардероба, някой да ги успокои, че всичко е наред.
— По-късно — казва си и се отправя към кухнята.
Приготвя си омлет от три яйца и гризе ябълка, докато рови в чантата си за визитките, които бе открила предната вечер. Разпростира ги върху кухненската маса и разглежда всяка една по ред. Уолтър Тюровски, Милтън Тюрлингтън, Родни Тюрек, Джордж Тюргов. Явно фалшиви визитни картички, удобен реквизит за човек, наричал себе си Тюрк. И така, кой от всичките бе той в действителност? Или пък не е бил никой от тях, а някой съвършено различен? И имаше ли какъвто и да било начин да се разбере? — Мисли — нахоква се тя. — Ти си умно момиче. Това можеш да го разбереш.
Една жена с обло лице, обрамчено от гъста кестенява коса, палаво й намига от другия край на стаята.
— Рейчъл Молинс — произнася Аманда, става от масата и разгръща телефонния указател. — Малайа, Малинос, Малкълм… Молинс, А… Молинс, И… Молинс, Р.
Телефонът се вдига при първото позвъняване, едва ли не сякаш Рейчъл бе очаквала да й се обади.
— Ало?
— Рейчъл, аз съм Аманда Травис.
— Права бях, нали? — незабавно пита Рейчъл.
— Проверих смъртните съобщения за последния месец. Нямаше такова за майката на Джон Молинс.
— А за самия него? Успя ли да разбереш кога е роден?
— Според паспорта му — на четиринайсети юли. Права беше и за това. — Мълчание. — Рейчъл? Там ли си още?
— Тук съм — отговаря с натежал от сълзи глас. — Има ли и друго?
— Оказва се, че според аутопсията мъжът е бил между десет и петнайсет години по-възрастен, отколкото се твърди в паспорта, а също и че е претърпял козметична операция — лифтинг на лицето, а може би и нещо на носа.
— Значи това копеле наистина е убило брат ми.
— Рейчъл, брат ти някога споменавал ли е някой на име Уолтър Тюрковски?
— Уолтър Тюрковски? Не, не бих казала.
— Ами Милтън Тюрлингтън?
— Не.
— Родни Тюрек… Джордж Тюргов?
— Не. Кои са тези хора?
— Помисли — казва й Аманда. — Тюровски, Тюрлингтън, Тюрек, Тюргов…
— Тюрк — прошепва Рейчъл. — Мислиш, че това са му псевдонимите?
— Обикновено престъпниците са мързеливи и без въображение. Проявяват склонност да се придържат към нещо познато.
— Къде намери тези имена?
— Намерих цял куп фалшиви визитки в къщата на майка ми.
— На майка ти ли? — Рейчъл е шокирана — Какво общо има майка ти с това?
Шокът се прехвърля на Аманда.
— Майка ми ли? — За какво говори Рейчъл? — За какво говориш?
— Ти каза, че си намерила куп фалшиви визитки в къщата на майка ти.
— На майка ми? Не. Казах на клиентката ми.
Мълчание.
— О, извинявай. Моя грешка. А сега какво? Обратно към смъртните съобщения?
— Какво? — Аманда усеща, че гласът й трепери. Наистина ли каза „майка ми“? — Защо да ги проверявам пак?
— Помисли — заповядва й Рейчъл, както по-рано бе направила Аманда. — Последният път ти проверява за жена на име Молинс. Но ако нечия майка наистина е умряла, тя би трябвало да се казва Тюрлингтън, Тюргов или както там бяха другите имена.