Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
— Какво намери?
— Тези неща. — Тя изважда розовия плик от чантата си, изсипва визитките и ги разстила върху масата.
— Какво е това?
— Виж сам.
— Водни пречиствателни системи, Уолтър Тюровски, Директор по продажбите — чете Бен и погледът му внимателно се мести от едната визитка към другата. — Компания за подови настилки, Милтън Тюрлингтън, Представител по продажбите… Родни Тюрек… Джордж Тюргов. — Бен вдига очи към Аманда.
— Тюрк — казва тя, когато погледите им се срещат.
— Къде ги намери?
— В стаята за гости — простичко отговаря Аманда, решила да му спести неприятните подробности как точно ги е намерила. — Първият път трябва да съм ги пропуснала.
— Нещо друго?
Аманда побутва към Бен снимката.
— Това е нашият човек с дъщеря си Хоуп. Направена е вероятно преди около четири години.
— Откъде я е взела майка ти?
— Не зная.
— Мислиш ли, че тя ги е снимала?
— Не зная.
— В такъв случай, какво точно знаем?
— Не зная.
Той се усмихва.
— Добре тогава. Хубаво. А, готово е. — Чува се свистене, което показва, че водата е завряла. Бен става от стола си и налива вода в чашата. — С мляко и захар ли?
Аманда кима.
— Е, ти какво мислиш, че означава това? — Тя обхваща с длани подадената й чаша и усеща как слънчогледите греят ръцете й.
— Означава, че имаме още нещо, за което да питаме майка ти.
— Мислиш ли, че ще ни каже?
— Навярно няма — Той поглежда крадешком часовника си. — Пий си чая.
— Опитваш се да се отървеш от мен ли?
Дълга пауза, смекчена само от усмивката му.
— Честно казано, все още не съм сигурен какво правиш тук.
Аманда кима към откритията си на масата.
— Не смяташ ли, че това си струваше пътешествието ми?
— Мисля, че можеше да почака до утре.
Внимателният укор й действа като грубо разтърсване. Той е прав, разбира се. Това лесно можеше да почака до сутринта. Нямаше нужда да се втурва насам по нощите. Явно той погрешно е взел ентусиазма й за нещо съвсем друго, помислил си е, че всъщност е тук заради него, а не заради майка си. Направих се на глупачка, дава си сметка и внезапно се вижда през неговите очи, намира се за жалка и дори — каква дума беше използвал той преди? — отчаяна. Трябва да се махне оттук. Поглъща чая, той изгаря езика й, парата влиза в очите й и те се напълват със сълзи.
— По дяволите. Изгорих си езика.
— Казах ти да си пиеш чая, не да го изгълташ наведнъж.
— Нищо не мога да направя като хората, нали?
— Не съм казвал такова нещо.
— Виж, ясно е, че искаш да си тръгна. Е, добре. Тръгвам си. — Тя скача на крака, ръцете й треперят от яд и неуспешно се мъчат да напъхат снимката и картичките обратно в симпатичния розов плик. След няколко секунди се отказва и ги пуска направо в чантата си. — Благодаря за чая. Извинявай, че те обезпокоих. — Върви отсечено към трапезарията и си удря хълбока в ръба на стъклената маса. — Мамка му! — ругае Аманда, представя си каква хубава синина ще й излезе и пак тръгва.
Бен я следва по петите, придържа я за лакътя.
— Аманда, чакай. Какво правиш?
— Тръгвам, преди да е пристигнала следващата смяна. — Отблъсква ръката му и пресича всекидневната към антрето. — Нали от това се боиш? Дженифър да не ни види заедно и да си направи погрешни заключения? — Напъхва крак във все още ледения ботуш и се залавя с втория.
— Аманда, чакай — повтаря той.
— Какво? — Поглежда нагоре към него, десният й крак е влязъл само наполовина в упорития ботуш.
— Наистина ли заключенията й ще са толкова погрешни? — простичко пита той.
За момент единственият звук, който се чува, е тяхното дишане.
— За какво говориш?
— Виж. Явно никога не съм могъл да те разгадая както трябва. Така че, може би сега сбърках.
— Сега сбърка — съгласява се Аманда.
— Просто защото ти се появи в апартамента ми посред нощ…
— Полунощ съвсем не е посред нощ.
— … с информация, която, колкото и да е интригуваща…
— Съжалявам, че те обезпокоих. Помислих си, че ще ти е интересно.
— … би могла да почака до сутринта.