Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
- Ти я прогони, ma petite. Можеш да отговориш на въпроса си, нали?
- Казваш, че веднъж съм и сритала задника, мога да го направя отново.
- Нещо подобно, оо.
Отдръпнах се от него, пръстите ми проследиха ръцете му под тъмната роба, докато ръцете ни не се докоснаха.
- Повярвай ми, Жан-Клод, една победа не гарантира, че ще победиш войната.
- Това не бе малка победа ma petite. Никога в две хилядният и живот никой от линията и не я е отхвърлил както ти го направи.
Наведе се малко, достатъчно да целуне ръцете ми, показвайки дългия, тънък триъгълник на гърдите му и горната част на стомаха. Погледът ми последва линията бледа кожа надолу към сянката, която криеше всичко останало. Поне веднъж не исках да отвържа робата. Отчасти бе защото бях... задоволена, и отчасти, по-голямата част, бе защото току-що бях правила секс с четирима мъже едновременно и нивото ми на дискомфорт бе малко твърде голямо да мисля за секс известно време.
- Знам, че вампирите могат да направят ухапването приятно, но не съм и сънувала за нещо подобно. - казах.
Погледнах го.
Той кимна.
- Оо, ma petite, мога да го направя приятно, но не толкова приятно.
- Ашър ме ухапа веднъж и не бе оргазъм.
- Той се въздържа, когато осъзна, че е завладял ума ти без да иска. Той... се държа прилично.
- Вярвам, че е така. Ако тази нощ бе истинското нещо, той направи много повече отколкото да се държи прилично.
- Ти се храни от това, също и Бела Морт.
- Бе пир, не мислиш ли? - и нещо в начина, по който го каза, ме накара да се изчервя. -Не исках да те засрамвам, ma petite, но бе великолепно. Не бях споделях дара на Ашър от повече от две столетия. Почти бях забравил какво е.
- Значи не можеш да го правиш без Бела Морт.
- Един от даровете Й е да бъде мост, да е връзка между децата си. Това позволява споделяне на даровете.
- Аз я прогоних, Жан-Клод, няма да стане отново.
- И бяхме доволни. Не мисля, че разбираш рискът, който поехме, ma petite. Ако се бе провалила да я изгониш, тогава тя можеше да ни причини неща, дори от разстояние. Ние сме единствените двама, коИто някога са я напускали доброволно. Някои бяха прогонени, но никой не си е просто тръгвал, и тя не е жена, която да приема отхвърлянето добре.
Това бе заявление.
- Тя видя Ашър през очите ми. Почувствах съжалението и, че го е оставила да си тръгне, че не го е видяла както аз.
Обърна глава на една страна.
- Тогава може би дори едно много старо куче може да научи нови номера.
Преглътнах и нещо в това ме направи много наясно с вкуса на кръв и други неща в устата ми. Трябваше да се почистя.
Отидох до мивката и го гледах зад себе си в огледалото. Знаех, че съм гола, но не бе преди да го видя сама в огледалото, го забелязах. Успях да избърша повечето от кръвта по устата си с тоалетна хартия, но оставаше по гърдите ми и врата.
- Наистина се нуждая от собствена роба. - казах.
- Бих ти предложил моята. - каза той.
Поклатих глава и се протегнах за четката. Обикновено първо бих измила кръвта, но повече исках да махна вкуса от устата си.
- Ти, гол, около мен, точно сега, не е, от каквото имам нужда.
- Ще изпратя... - поколеба се, - Ашър да ти донесе роба.
- Започна да казваш Джейсън, нали? - погледна ме в огледалото. - Знам, че ще се излекува, но... можех наистина да го нараня.
- Но не го направи и това е, което има значение.
- Приятна мисъл. - казах.
Той се усмихна, но не бе като да е щастлив.
- Ще изпратя Ашър за роба.
- Страхотно. Благодаря.
Натиснах пастата за зъби върху четката, докато той отиде към вратата. Спря се с ръка на дръжката:
- Обикновено би дължала на своя pomme de sang8 някакъв дар или показваш благодарност, че ти е служил.
- Мисля, че получиха всичката благодарност, която ще получат от мен за един ден.
Той се засмя и звукът се плъзна по тялото ми като копринена милувка.
- О да, ma petite, и мисля, че и те ще се съгласят с теб, но ти го казвам за по-нататък. Трябва да наградиш своя pomme de sang за неговата или нейна служба.
- Пари няма ли да свършат работа? - попитах.
Изражението му показваше, че наистина е обиден, оскърбен дори.
- Ти току-що сподели нещо по-интимно отколкото повечето хора някога биха имали с друго същество. Дадоха ни наистина прекрасен дар днес, и те не са курви, Анита. -истинното ми име, бях в беда. - Те са ротте бе 8ап§8, мисли за тях като възлюбената си метреса.
Взрях се в него.
- Днес споделеното удоволствие бе достатъчна награда, но ти ще трябва да храниш ardeur всеки ден и ако храненето не е достатъчно дори повече от веднъж на ден за седмици наред.
- Какво казваш? - попитах.
- Казвам, че ще е най-добре, ако избереш ротте бе зап§, и го държиш близо до себе си, защото не знаеш какъв точно е гладът ти. Може да е нещо леко, лесно задоволимо или може би не.