Не казвай на никого

— Имате ли документ за самоличност?

Имах. Тя го погледна.

— Трябва да сте жител на областта.

— Моля ви, много е важно.

Очаквах да ми откаже, но жената омекна.

— Колко време смятате, че ще ви трябва?

— Не повече от няколко минути.

— Онзи компютър там — посочи зад мен тя — е експресният ни терминал. Всеки може да го използва за десет минути.

Благодарих й и бързо седнах пред монитора. „Яху“ откри сайта на „Ню Джърси Джърнъл“, най-големият вестник в областите Бъргън и Пасифик. Знаех точно коя дата ми трябва. Дванадесети януари преди дванадесет години. Намерих търсачката и въведох информацията.

Имаха архив само за шест години.

По дяволите.

Върнах се при библиотекарката.

— Трябва ми една статия в „Ню Джърси Джърнъл“ отпреди дванайсет години.

— Няма ли я в уебархива им?

Поклатих глава.

— Микрофилмите — каза тя и се надигна, като се опря отстрани на стола си. — От кой месец?

— Януари.

Библиотекарката беше едра жена и имаше тежка походка. Откри филма в съответната кантонерка и ми помогна да го заредя в апарата. Седнах.

— Успех — пожела ми тя.

Поиграх си с копчето и микрофилмът се завъртя. Спирах на всеки няколко секунди, за да видя докъде съм стигнал. За по-малко от две минути намерих нужната дата. Статията беше на трета страница.

Веднага щом зърнах заглавието, в гърлото ми заседна буца.