Изборът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1139-1
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Изборът». Краткое содержание книги:
Но за Америка Сингер да бъде избрана е кошмар. За нея това означава да се раздели с тайната си любов Аспен, който е роден в каста, по-долна от нейната. Да напусне дома си, за да се включи в яростна надпревара за корона, която не желае. И да заживее в дворец, който е под постоянна атака от бунтовници. Но когато Америка среща принц Максън, тя започва да се съмнява в плановете, коите е правила за себе си. И осъзнава, че животът, за който винаги е мечтала, не може да се сравнява с бъдещето, което никога не си е представяла, че ще има.
Те се изкискаха и го почетоха с реверанси. Принцът кимна благодарствено и се обърна към мен. Чак сега осъзнавах колко ми бе липсвала компанията му. Чувствах дори лека замаяност.
- Простете, но бих искал да поговоря с лейди Америка насаме. Ще ни оставите ли за момент?
След поредната порция кискане и реверанси, Ан попита - с тон, от който бликаше осезаемо благоговение пред Негово Величество - дали би желал да му донесе нещо. Максън отказа учтиво и момичетата затвориха вратата. Той застана пред мен, поставил ръце в джобовете на панталона си. Помълчахме малко.
- Помислих си, че е дошло време да се сбогуваш с мен - подех разговора аз.
- Защо? - попита ме той с искрено недоумение.
- Защото се посдърпахме. Защото отношенията ни са доста шантави. Защото... -
Защото, въпреки че ти излизаш с още пет момичета, аз страдам от угризения, че ти изневерявам, помислих си.
Максън се приближи бавно, преценявайки следващите си думи. После взе ръцете ми в своите и ми обясни всичко.
- Първо ми позволи да ти се извиня. Нямах право да ти повишавам тон. - Говореше напълно откровено. - Проблемът е там, че някои от комисиите, начело с баща ми, постоянно ми оказват натиск в тази посока, а аз държа сам за себе си да взема решение. Не ми стана приятно, че се озовах в поредната ситуация, където мнението ми не струва и пукната пара.
- Поредната? - учудих се аз.
- Е, сама видя избора ми за Елита. Марли е любимката на народа - няма как да си затворя очите за този факт. Селест е влиятелна млада дама от знатен род, с който семейството ми на драго сърце би се обединило. Натали и Крис са очарователни претендентки, чиято вежливост им е спечелила симпатиите на някои от кралския двор. Елиз пък има връзки с Нова Азия. А тъй като се мъчим да прекратим тази омразна война, трябва да се замисля по въпроса. Отвсякъде ме уговарят и се опитват да повлияят на решението ми.
За мен обаче той не даде никакво обяснение, а аз за малко и да не поискам. Съзнавах, че ни свързваше приятелство, но не носех никакви политически облаги. И все пак имах нужда да го чуя от неговата уста, за да осмисля собственото си положение. Не дръзнах да го погледна в очите.
- А аз защо съм тук? - Гласът ми излезе почти като шепот. Усетих неприятно чувство под лъжичката. Подозирах, че ме държи единствено защото сърце не му даваше да наруши обещанието си.
- Америка, не е ли пределно ясно? - пророни спокойно. После въздъхна търпеливо и повдигна с пръсти брадичката ми. Когато погледът ми най-сетне се изравни с неговия, заговори отново: - Ако нещата стояха по-просто, досега всички останали щяха да са напуснали двореца. Наясно съм с чувствата си към теб. Вероятно звучи твърде импулсивно от моя страна, но нито за миг не се съмнявам, че бих живял щастливо с теб.
Лицето ми пламна. Усетих паренето на сълзи в очните си дъна, но побързах да ги преглътна. Гледаше ме с такова обожание, че не исках да пропусна нищо.
- Понякога си мисля, че двамата с теб сме разрушили всички прегради помежду ни, а в други случаи - че си тук само от лични съображения. Иска ми се да повярвам, че аз самият съм единствената причина...
Замълча и поклати глава, сякаш не смееше да довърши изречението от страх, че ще се поддаде на някакво изкушение.
- Грешно ли е да смятам, че още не си сигурна в чувствата си към мен ?
Не исках да го нараня, но му дължах истината.
-Не.
- В такъв случай ще трябва да си оставя вратичка. Ако решиш да си тръгнеш, ще те пусна. Междувременно обаче, аз си търся съпруга. Старая се да направя най-подходящия избор в зададените ми граници, но те умолявам да повярваш, че си ми скъпа. Безкрайно.
Не успях да сдържа сълзите си. Сетих се за Аспен и за момента ми на слабост, идеше ми да потъна вдън земя от срам.
- Максън? - подсмръкнах аз. - Някога би ли... би ли ми простил за... ? - Не успях да довърша самопризнанието си. Той се доближи още повече и започна да трие сълзите ми със силните си пръсти.
- Да ти простя за какво? За глупавото ни спречкване? Вече ти е простено. Задето чувствата ти не са дълбоки като моите? Готов съм да чакам - сви рамене той. - Едва ли има нещо, за което не бих ти простил? Нужно ли е да ти припомням за коляното в слабините ми?
Засмях се. Максън се изкикоти веднъж, после лицето му помръкна.
- Какво има? - загрижих се аз.
Той поклати глава.
- Този път действаха толкова организирано. - В гласа му звучеше горчиво изумление от находчивостта на бунтовниците. Питах се на колко ли ми се беше разминало, докато дерзаех да спася прислужничките си. - Тревожа се, Америка. Метежниците и от Севера, и от Юга трупат все по-застрашителна увереност. Мисля си, че няма да се откажат, докато не удовлетворят желанието си, а ние нямаме ни най-малка представа какво е то. - Максън изглеждаше объркан и натъжен. - Имам чувството, че е само въпрос на време да погубят някого, на когото държа.