Око за око
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-28-8
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Око за око». Краткое содержание книги:
„Око за око — и светът ще ослепее“ бил казал Махатма Ганди. Но при такава заплаха кой ти гледа прошка и любов към ближния?! Загадките се множат и нашите сладурани се люшкат все по-неудържимо между двете немислими крайности: „Кажи си всичко…“ — шепне им един вътрешен глас. „В бирата е истината!“ — затапва го друг и ехидно подмята: „Кофти е само, че Истината — както и бирата — в големи дози водят до ужасен махмурлук…“ Колко истина (бира) можеш да понесеш?
А коварните SMS-чета само това и чакат — тъкмо да си помислиш, че ги праща някакъв таен обожател, и получаваш специална доставка. Ей такава например:
„Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
А.“
Движенията на Али ставаха все по-бавни и по-бавни и накрая Емили започна да заспива. Онова, което се случи след това, тя нямаше да забрави никога. Али се наведе напред и я целуна по бузата. Емили замръзна и веднага се ококори. Али го направи отново. Усещането бе страхотно. Тя се облегна назад и отново започна да шари с пръсти из косата й. Сърцето на Емили биеше като полудяло.
Рационалната част от мозъка на Емили се опитваше да потисне този спомен, решавайки, че Али го е направила само, за да я успокои. Но емоционалната й част позволи на чувството да разцъфне, като малките капсулки, сложени от родителите й в коледното чорапче, които поставени в гореща вода се превръщаха в големи порести гъби. Точно тогава се зароди любовта на Емили към Али и без онази нощ тя може би никога нямаше да се появи.
Емили седна на леглото си, зяпайки безцелно през прозореца. Тя се чувстваше изпразнена, сякаш някой бе извадил всичките й вътрешности като на тиквен фенер.
В стаята й беше много тихо; единственият звук, който се чуваше, бе бръмченето на вентилатора на тавана. Емили отвори най-горното чекмедже на скрина и намери някакви стари ножици. Тя пъхна едното острие между ръката си и гривната, която Али й бе направила преди толкова много години, и я сряза. Не й се искаше да я изхвърля, но не искаше и да я оставя на пода, където беше паднала. Накрая я ритна под леглото си.
— Али — прошепна тя, а по лицето й се стичаха сълзи. — Защо?
Внезапно звънене я стресна. Емили беше закачила розовата чантичка, която Джена й бе върнала, на дръжката на бравата. Видя как телефонът й, който беше вътре, примигва. Тя бавно стана и дръпна ципа й. Докато успее да извади телефона си, той вече бе спрял да звъни.
ИМАТЕ ЕДНО НОВО СЪОБЩЕНИЕ, пишеше на екрана на малката й нокия. Емили усети как сърцето й затупа бързо.
Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.