Око за око

— Значи тялото е било открито отвън тази сутрин? — попита тя, като гледаше в тефтера си. — Добре, благодаря.

Момичетата си размениха отчаяни погледи. Тогава Ариа хвана другите две за ръцете и те тръгнаха през цветната градина на Емили право към дома й. Когато стигнаха на няколко крачки от входната врата, пътя им бе препречен от един полицай.

— Хана, казах ти да не се замесваш в това — рече ченгето.

Спенсър преглътна. Това бе Уайлдън, същия полицай, който бе дошъл в дома й предишния ден. Сърцето й се разтуптя.

Хана се опита да го отблъсне настрана.

— Не ми казвай какво да правя! — Полицаят я хвана за раменете и тя започна да се извива. — Махни си ръцете от мен!

Спенсър бързо прегърна Хана през тънкото кръстче.

— Опитай се да я успокоиш — каза Уайлдън на Спенсър. След това осъзна коя е тя. — Ох — въздъхна той. Придоби първо объркан, а след това заинтересуван вид. — Госпожице Хейстингс.

— Просто искаме да разберем какво се е случило с Емили — опита се да обясни Спенсър, цялата разтреперана. — Тя е… Тя ни е приятелка.

— По-добре си вървете вкъщи. — Уайлдън кръстоса ръце.

Внезапно предната врата се отвори… и навън излезе Емили.

Тя беше боса и бледа, и държеше чаша вода стара чаша на Макдоналдс. Спенсър беше толкова облекчена да я види, че дори изплака. От гърлото й се разнесе един болезнен стон.

Момичетата се втурнаха към нея.

— Добре ли си? — попита Хана.

— Какво се е случило? — каза Ариа едновременно с нея.

— Какво става тук? — Спенсър посочи към насъбралата се тълпа.

— Емили… — Уайлдън сложи ръце на хълбоците си. — Ще можеш да се видиш с приятелките си по-късно. Родителите ти казаха, че не трябва да излизаш от къщата.

Но Емили поклати глава с раздразнение.

— Не, всичко е наред.

Тя ги поведе покрай ченгето към вътрешния двор. Почти ги завря в розовия храст до къщата, където можеха да получат поне малко усамотение. Спенсър хубаво огледа Емили. Тя имаше тъмни кръгове под очите, а краката и бяха надрани, но иначе изглеждаше наред.

— Какво се е случило? — попита Спенсър.

Емили си пое дълбоко дъх.

— Тази сутрин един колоездач открил тялото на Тоби в гората до дома. Предполагам, че… Предполагам, че е поел свръхдоза или нещо такова.

Сърцето на Спенсър замря. Хана си пое дълбоко въздух. Ариа пребледня.

— Какво? Къде? — попита тя.

— По някое време през нощта — рече Емили. — Щях да ви се обадя, но ченгето ме дебнеше като сокол. — Долната й челюст трепереше. — Нашите са на гости при баба. — Тя се опита да се усмихне, но устата й се изкриви в гримаса, а след това тя избухна в плач.