Духът на демона

— Дори е възможно керванът монаси, за който говореше Роджър, да е бягал от нещо — продължи Елбраян.

— Можем да използваме временното си предимство, за да се промъкнем край градовете и да избягаме на юг — разсъди Джуравиел, но забеляза разтревожените погледи, които Елбраян и Пони си размениха.

— Какво има? — рязко попита елфът.

— Онова, което може да накара вещите в магията монаси да избягат, трябва да е изключително внушително — каза Пони, ала не можа да излъже проницателния елф.

— Това би трябвало да ни накара да избягаме на юг, като монасите — притисна ги Джуравиел. Той отново забеляза погледите, които спътниците му си размениха.

— Какво има? — отново попита елфът. — Има нещо важно в бягството на тези монаси. Познавам те твърде добре, Нощна птицо.

Елбраян се засмя безпомощно.

— С Пони не можем да останем тук — призна той, — нито смеем да отидем на юг.

— Заради камъните на брат Авелин — каза Джуравиел.

— Може би монасите, за които спомена Роджър, са търсили нас — каза Пони. — Или поне камъните, които притежавам. Когато братът Правда търсеше Авелин, той използва този камък — обясни тя и извади червения гранат от пазвата си, за да може Джуравиел да го види. — Този камък засича всяка употреба на магия и така уменията на Авелин само привлякоха брата Правда към него.

— И вие смятате, че вашата магия е привлякла монасите по следите ви — разбра Джуравиел.

Пони кимна.

— Възможно е, а е много опасно да предприемаме рискове.

— Последното нещо, което брат Авелин направи, бе да остави светите камъни на наша грижа — решително каза Елбраян. — Не можем да го провалим в това.

— Тогава вие тримата може би вече трябва да сте поели по свой път — каза Джуравиел. — Не са ли тези камъни дори по-важни от бегълците, които сега предвождате?

Елбраян погледна към Пони, ала тя нямаше отговор.

— От гледна точка на историята, може би са — каза пазителят.

В този момент от храстите долетя гъргорещ, шумен звук, който накара и тримата да застанат нащрек. Джуравиел бързо се стрелна напред, вдигна лъка си и изчезна в гъсталака. Миг по-късно се върна, следван от вбесения Роджър Локлес.

— Смяташ, че някакви камъни са по-важни от хората, които претендираш, че ръководиш! — изкрещя младежът, но същевременно се отдалечи от Джуравиел, явно чувствайки се неловко в компанията му.

— Няма нужда да се боиш от него — сухо отбеляза Пони. Смяташе за глупав страха на Роджър към онзи, който го бе измъкнал от жестоката хватка на Кос-косио Бегулн. Но осъзна, че нежеланието на младежа да приеме Джуравиел за приятел не е причинено само от страх.

— Бели’мар Джуравиел, както и всички от народа на Туел’алфар, са наши съюзници.