Роман за Граала (Моденски манускрипт)
- Автор: Борон Робер дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-052-7
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Роман за Граала (Моденски манускрипт)». Краткое содержание книги:
Когато чул думите на сестра си, Персевал изпитал голяма радост и казал, че на драго сърце ще отиде при своя чичо. Сетне се въоръжил, скочил на коня си, качил сестра си на ловен кон, който открил в обора, след което двамата препуснали към дома на отшелника.
Като пристигнали, хлопнали с клепалото по вратата и отшелникът, който наистина бил много свят и възрастен човек, излязъл, подпирайки се на тояга, да им отвори. Персевал слязъл от коня, девойката — също, и двамата влезли в дома на отшелника, ала конете им останали отвън, защото нямало как да се промъкнат вътре: вратичката била толкова ниска, че Персевал трябвало да се наведе, за да пристъпи в къщата.
Когато видял своята племенница да идва с рицаря, светият човек много се удивил и я попитал какво е станало, та е дошла заедно с този рицар, и дали той не я е пленил или отвлякъл. Ала тя му рекла:
— Мили ми чичо, това е Персевал, моят брат, който е син на Ален Дебелия и който навремето замина в двора на знатния крал Артур, за да стане рицар. Ето, слава Богу, той отиде там и изпълни желанието си.
Когато чул тази новина, добродетелният мъж се почувствал много щастлив и се обърнал към Персевал:
— Скъпи племеннико, кажи ми, посещавал ли си вече двора на богатия Крал Рибар, моя баща и твой дядо?
Персевал му отвърнал, че дълго го е търсил, но все още не е успял да го намери. При което светият човек казал:
— Мили ми племеннико, да знаеш, че по време на вечерята, на която присъствахме, всички ние чухме гласа на Светия Дух, който ни нареди да се разотидем на Запад из чужди земи, а на Брон, моя баща — да дойде по тези места, където слънцето залязва. Гласът каза още, че на Ален Дебелия ще му се роди наследник, който ще държи Граала в свое притежание, и че Кралят Рибар не ще може да умре, преди ти да отидеш в неговия двор, а озовеш ли се там, той ще бъде излекуван и ще ти даде своята благословия и своя съсъд, така че ще станеш господар на кръвта на нашия Господ Иисус Христос.
Затова полагай всички усилия да бъдеш достоен мъж и те моля да не изпитваш желание да убиваш рицари, а винаги да ги пощадяваш; бъди готов и да търпиш всевъзможни несгоди в името на твоята майка и нейната душа. Моли се на нашия Господ да се смили над теб, защото е редно да знаеш, че тя си отиде именно заради голямата мъка, която ти й причини. Моля се Той да си спомня за теб, а ти се старай да се предпазваш от грехове и грозни постъпки, защото произхождаш от предци, които нашият Господ винаги много е обичал и които е въздигнал дотам, че им е поверил за съхранение Своята кръв и Своята плът.
На което Персевал отговорил:
— Сеньор, дано Бог ми позволи да Му служа по такъв начин, че винаги да изпълнявам Неговата воля!
Добродетелният мъж също отправил молитви към нашия Господ и изрекъл много скъпоценни слова, които аз не съм в състояние да възпроизведа, но мога поне да кажа, че Персевал останал там цялата нощ до сутринта, когато присъствал на отслужването на литургията от стареца в местния параклис.
Когато богослужението приключило и светият човек съблякъл църковните одежди и прибрал символите на нашия Господ, Персевал отишъл при него, поклонил му се най-почтително и се сбогувал, като му казал, че иска да продължи начинанието, което е предприел. А старецът отправил към нашия Господ молитва да му помогне в най-скоро време да намери дома на богатия Крал Рибар — негов баща и дядо на Персевал. Сетне рицарят напуснал дома му, отишъл при коня си, скочил на него и помогнал на сестра си и тя да се качи на своя. Двамата поели по пътя, а благородният старец останал назад, облян в сълзи. Персевал пък препускал в стремителен галоп, следван от сестра си, която изпитвала голяма радост за своя брат.
Яздейки, те се озовали недалеч от замъка и се спрели пред един кръст, където Персевал често ходел да играе, докато все още живеел в дома на своята майка. Точно в този миг той видял да препуска на кон рицар в пълно бойно въоръжение, който, наближавайки, се провикнал, колкото му глас държал:
— За Бога, сеньор рицарю, знай, че не можеш да водиш със себе си девойката, ако не приемеш предизвикателството да се сразиш с мен!
Персевал го чул много добре, ала не му отвърнал и дума, защото бил потънал в размисъл за своите дела и изобщо не обърнал внимание на крясъците на конника. Тогава този човек, който силно се раздразнил от подобно отношение, се понесъл в пълен галоп към него, размахвайки копието си и, както вървели нещата, щял да прониже Персевал, ако сестра му не се провикнала: