Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Никога нямаше да се ожени за нея, защото никой не бе достоен за нея, нито той, нито някой друг на този свят.
Измъчваше се и понякога го обхващаше внезапен порив да се върне в имението, за да я да види дали наистина беше толкова красива и всеки път се връщаше назад. А госпожица Аделхайд се мъчеше да изглежда още по-горда, за да не позволи на света да види колко скромна е вътрешно. И Младия Даг беше първият, който се заблуди от това, което тя показваше отвън.
31
Летните дни изтекоха и дойде есента.
Един ден майор Баре благодари за прекрасното лято и съобщи, че ще си тръгнат на другата сутрин. Беше сряда, но Стария Даг настоя да останат до идващия понеделник и майорът се съгласи.
За Аделхайд думите на баща й прозвучаха като погребален звън над последното лято в живота й. Сети се за дългото пътуване до града и влажната усмивка на аптекаря, който я чакаше в града. Младостта и жизнеността й се бореха с последни усилия.
Рано на следващата сутрин слезе долу по стълбището. Искаше да използва всеки час, който й беше останал тук. Не бе могла да спи. Тъкмо щеше да отвори тихо външната врата, когато прозвучаха стъпки в преддверието и се появи Стария Даг.
— Твърде от рано сте на крака, госпожице Баре — отбеляза той. — Мислите да се разходите ли?
— Да, искам да използвам времето… тези дни, които ми остават тук…
Дали в гласа й не бе прозвучат някакъв непознат за Даг нюанс? Той я погледна бързо и почти хапливо. В младостта си бе имал толкова чувствителен слух, че долавяше присъствието на дивеча много преди да се появи. По-късно, когато започна да трупа богатство, знаеше как да се възползва и от най-малката слабост в гласа на другия. През последните шест месеца беше задействал своя нюх на стар ловец, за да чете в душите на хората и да намира най-добрите начини да им помогне.
Беше доловил болка в гласа на Аделхайд. Хапливостта в погледа му беше само за миг. После бързо и без колебание прозря особеното й състояние.
— Ще позволите ли да имате един стар спътник като мен — рече й той и двамата тръгнаха под утринното слънце… през пустия двор… по пътищата към ливадите.
Стария Даг говореше леко за времето… за дърветата… за цветята и птиците, които си заминаваха. Никой човек не стоеше толкова високо в очите на Аделхайд от Стария Даг. По време на дългото лято тя го бе опознала. Беше оценила способността му да внушава спокойствие и сигурност около себе си със своята физическа и душевна сила. Ако бе имала такъв баща, толкова отзивчив, а не егоистичен… Щеше да бъде невъзпитано да се затвори пред Стария Даг в своята надменност, затова вървеше с наведена глава и слушаше всичко, което говореше той.
Влязоха навътре към брезите, които бяха облистени в зелено, а сега бяха позлатени, и тя му разказа, че е идвала тук много, много пъти, за да слуша песента на вятъра сред листата и да гледа далечните поляни.
В гласа й отново се появи онзи нюанс и Даг го долови. Като глухар, който улавя първия звук, той се взря в лицето й и му се стори, че е прочел върху него онова, което гласът й неволно издаваше.
Бяха спрели близо до брезите.
— Вероятно не сте ходила по-далеч? — попита Даг.
— Не, не съм.
И те продължиха напред — към реката, през моста и се изкачиха до края на гората. Не си казаха и дума, защото мястото беше много стръмно и под краката им постоянно се сриваха камъни. Даг тръгна по пътеката, която се изкачваше към Сторколен и спря чак на върха. Аделхайд вървеше след него замаяна. Струваше й се, че се изкачва към нов, прекрасен свят.
Стария Даг я поведе към Сторколен и не спряха, докато не спряха на една поляна сред дърветата на юг. Седнаха върху една скала и Аделхайд зарея поглед във вълшебната гледка. Никога не се бе изкачвала толкова високо. Долу виждаше цялата равнина, речни завои, селото и по-нататък, на север — горите на Бьорндал, безкрайни, стигащи зад хребета.