Ангелският дял
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: „Кралете на бърбъна“ #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Арт Етърнал Дистрибушън“
- ISBN: 978-619-191-398-5
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ангелският дял». Краткое содержание книги:
Никой не е заподозрян - дори и най-големият син на Брадфорд, Едуард. Проблемите между него и баща му обаче го навеждат на мисълта, че съвсем скоро обвиненията могат да бъдат хвърлени върху него. Когато разследването на смъртта се задълбочава, Едуард започва все повече да се увлича в пиенето, както и в дъщерята на учителя по отглеждане на коне. Междувременно, финансовото бъдеще на семейството е в ръцете на бизнес съперник - жена, която иска Едуард само за себе си. Всичко обаче си има последствия и всички имат своите тайни. И точно преди залеза на фамилията се появява някой, стоял дълги години в сянка. Максуел се прибира у дома, но дали ще бъде спасител или ще се окаже най-големият от всички грешници?
Единственото, което успя да направи обаче, бе да дърпа несръчно дрехите си и Бет избута ръцете му настрани.
— Ще ти помогна.
Възелът, който бе завързала, сякаш се развързва сам под сръчните й пръсти и той наведе глава назад, за да може тя да разкопчае горното копче на ризата му. Наблюдаваше я в огледалото за обратно виждане — веждите й бяха сключени съсредоточено, устните й бяха полуотворени.
Той получи ерекция.
Нямаше намерение да става така. Не искаше да става така. И с абсолютна сигурност не искаше да се излага. Но ето, случи се — вариантът за възрастни на кошмара „покажи ми как се решава тази задача“, познат на всеки гимназист.
Той се изви рязко, за да покрие скута си със сакото, а Бет продължи да разкопчава ризата му, като едновременно с това я издърпваше нагоре. Което означаваше, че след малко щеше да се окаже полугол пред нея.
Е, поне нямаше защо да се тревожи, че лицето и цялото му тяло приличат на измисления злодей Фредерик Крюгер[56].
— Вече мога да се справя сам — каза троснато той.
— Няма да можеш. Наведи се насам.
Мак бавно се премести напред, приближавайки до нея. Тя говореше нещо, бог знае какво, без да млъква, сякаш не се случваше нищо особено… докато оголваше раменете и гърдите му.
— … краве масло, разбираш ли? Направо от хладилника. Не съм сигурна дали помогна за изгарянето на врата ми, но когато отидох на танците, миришех сякаш съм се парфюмирала със закуската си. Момчетата полудяха по мен.
„Засмей се, идиот“, напомни си той.
— Това е смешно.
— О… Мак.
Когато тя погледна надолу и поклати глава, за един ужасен миг той бе обзет от страх, че е забелязала ерекцията му, но не, мокрото му сако все още скриваше всичко.
Всъщност тя бе успяла да свали изцяло ризата от изгореното място и мократа дреха висеше върху „здравата“ ръка. Сякаш бе разочарована, че няма да отиде на празненството.
— Трябва да те види лекар — каза тя, когато видя ужасния червен белег върху кожата му.
— Всичко е наред.
— Ще кажеш същото дори ако имаш артериално кръвотечение, нали?
Точно тогава тя го погледна. И застина.
Сякаш разбра какви мисли се въртят в ума му — със сигурност не бяха за радиатора на колата, за ръката му или за каквато и да било медицинска интервенция.
Освен ако не играеше медицинска сестра, грижеща се за пациента си, облечена само наполовина.
По дяволите, беше истинско прасе.
— Добре съм — каза отново той, загледан в устните й.
Чудеше се какви са на допир. На вкус.
Погледът й се спря на гърдите му, после — на ръцете, и той наистина се радваше, че никога не се бе страхувал от физически труд. И че участваше в баскетболен отбор, който тренира сериозно два пъти в седмицата. И че може да вдигне от тилен лег тежест, два пъти по-голяма от собственото си тегло, без усилие.
Тя прочисти гърлото си и се отдръпна от него.
— А… и така, отиваме в болницата.
— Добре съм — гласът му звучеше ниско като търкалящи се речни камъчета. И къде, по дяволите, се бяха загубили маниерите му на възрастен? — Не се притеснявай заради мен.
Тя сложи ръце върху волана и се загледа напред през стъклото, сякаш за нищо на света не можеше да си спомни къде се намират. Или защо. Или какво изобщо правеха в колата.
— Не — каза тя, като включи на скорост. — Отиваме в „Бърза помощ“. Изпрати съобщение, на когото трябва, няма да успеем да отидем на този прием.
— Тогава остани в една от къщичките за персонала.
Докато се обръщаше към Макс, Лейн свали папийонката си, сгъна я и я сложи в джоба на сакото си. Във фоайето нямаше никакви хора, но положението си беше такова целия следобед, нали така.
Брат му не отговори и Лейн прие това като: „В никакъв случай“.
— Хайде, остани в една от къщичките. Мисля, че втората от края е обитаема, поне Лизи каза така. Ключът е под изтривалката и стаите са обзаведени.
Не беше сигурен дали Макс го слуша. Взираше се през сводестата врата в портрета на Елайджа Брадфорд, окачен в приемната.
В далечината се чуваше тътенът на гръмотевиците, отворената входна врата сякаш канеше бурята вътре. Но пък през къщата вече бе преминало торнадо. Всъщност торнадото сякаш продължаваше от няколко седмици.
— Макс? — каза отново Лейн.
— Съжалявам. Да. Ще остана долу — брат му обърна поглед към Лейн. — Едуард изглежда…
— Знам.
— Четох вестниците навремето… нямаше много снимки към статиите.
— И характерът му е променен.
— Още не мога да го приема.
56
Измислен маниакален убиец, герой от сериала „Кошмари на „Елм стрийт“. — Бел.р.