Ангелският дял
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: „Кралете на бърбъна“ #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Арт Етърнал Дистрибушън“
- ISBN: 978-619-191-398-5
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ангелският дял». Краткое содержание книги:
Никой не е заподозрян - дори и най-големият син на Брадфорд, Едуард. Проблемите между него и баща му обаче го навеждат на мисълта, че съвсем скоро обвиненията могат да бъдат хвърлени върху него. Когато разследването на смъртта се задълбочава, Едуард започва все повече да се увлича в пиенето, както и в дъщерята на учителя по отглеждане на коне. Междувременно, финансовото бъдеще на семейството е в ръцете на бизнес съперник - жена, която иска Едуард само за себе си. Всичко обаче си има последствия и всички имат своите тайни. И точно преди залеза на фамилията се появява някой, стоял дълги години в сянка. Максуел се прибира у дома, но дали ще бъде спасител или ще се окаже най-големият от всички грешници?
Но тревогата му бе на по-голям брат, грижещ се за малката си сестра.
Сътън му бе напомнила по най-първичен начин, че завинаги ще бъде единствената жена за него.
Горе в стаята на някой от предците на Брадфордови, Джеф натисна бутона за печат и подложи длан под принтера. Машината забръмча ритмично и след миг се появи лист със съвършено подредени цифри. После още един. И последният.
Върху трите страници имаше и ситни букви — обяснения за отделните редове цифри, бележки, които бе добавил през последните два часа, прекарани над лаптопа.
Най-важното нещо върху първата страница обаче бе заглавната част:
„БРАДФОРД БЪРБЪН КЪМПАНИ“
ОБОБЩЕНИЕ НА ДЕФИЦИТА — РАБОТЕН ВАРИАНТ
Джеф сложи документа на бюрото върху клавиатурата на отворения лаптоп. После се загледа в пряспата от хартии, бележки, отчети и таблици върху старинното бюро. Всичко бе готово.
Беше приключил.
Поне с частта, отнасяща се до проследяването на прехвърлянията от сметка в сметка на събираемите дългове и оперативния капитал.
От друга страна… Той взе обобщението и изключи лаптопа. Беше сменил паролата и бе кодирал всичко, върху което бе работил. И бе изпратил копие на личната си поща.
Махна флашката и я сложи в джоба на панталоните си. После седна на разхвърляното легло, загледа се в бюрото и се замисли… да, точно като в офиса му в Манхатън.
Където работеше за корпорация. Заедно с хиляди други човешки сметачни машини, както се изразяваше Лейн.
До вратата от другата страна на стаята бяха подредени пътните му чанти. Не беше изваждал нещата от тях — вземаше каквото му трябва и после връщаше всичко обратно в чантите, защото знаеше, че няма да остане дълго.
Чантите изглеждаха смъртно ранени — дрехите и тоалетните му принадлежности се изсипваха от тях върху пода…
На вратата се почука и той каза:
— Да.
Тифании Тифании Тифании влезе в стаята и о, джинсите й бяха прилепнали като собствената й кожа, а широката й блузка бе с толкова дълбоко деколте, че приличаше на горнище на бански костюм. Косата й бе разпусната и бе гримирана, сякаш бе събрала цялата си младост, сексапил и възбуда в дързък малък пакет, който му показваше с радост.
— Поздравления — каза тя, като затвори вратата и я заключи. — Радвам се, че ми изпрати съобщение да празнувам с теб.
— А аз се радвам, че дойде — той седна по-назад на леглото и кимна към доклада на бюрото. — Работих, без да спра нито миг. Чувствам се странно сега, когато това вече не ми тежи.
— Промъкнах се по задното стълбище — каза тя и остави чантичката си.
— Това да не е нова придобивка от Луи? — провлечено попита той, като кимна към чантичката.
— Това? — тя вдигна малката чанта, покрита с отпечатани букви LV. — Всъщност, да. Имаш добър вкус. Обичам мъжете от големите градове.
— Аз живея в голям град.
Тифании Тифании Тифании нацупи устни.
— Това означава ли, че скоро ще си тръгнеш?
— Ще ти липсвам ли?
Тя приближи и легна до него, обърна се настрани, а блузката й се смъкна и откри гърдите й. Не носеше сутиен. И очевидно вече бе възбудена.
— Да, ще ми липсваш — каза тя. — Но ти може да ме заведеш там, да видя къде живееш.
— Може би.
Джеф започна да я целува, после свали дрехите й… после свали своите дрехи. Вече го бяха правили достатъчно пъти, за да знае какво харесва тя. Знаеше точно какво да направи, за да я накара да свърши бързо. И той самият бе възбуден. Беше трудно да се въздържи. Макар да знаеше защо всъщност идва тя, какво иска и как точно ще го използва, той бе доволен от текущите цени и обменния курс в отношенията им.
В края на краищата той бе банкер.
Тя щеше да прекара нощта при него. И после? Щеше да се измъкне рано сутринта, да сложи униформата си и да се преструва, че не е била в леглото му? След това той щеше да седне с Лейн и да му представи пълния доклад. После имаше нещо, за което трябваше да се погрижи.
Докато се отпускаше върху Тифании Тифании Тифании, а тя мъркаше в ухото му, той продължаваше да се чуди какво да отговори на предложението за акциите. Лейн изглеждаше сериозен, а Джеф вече познаваше компанията изцяло. Имаше и риск, разбира се. Възможно федерално разследване. Освен това никога досега не бе ръководил никого.
Това беше проблемът, дал заглавие на известната песен на „Клаш“[57] „Дали да остана, или да си тръгна“.
57
„Клаш“ (на английски: The Clash) е английска пънк група. Създадена е през 1976 година от Джо Стръмър (вокал, ритъм китара), Мик Джоунс (китара, беквокал) и Пол Симонън (бас китара, беквокал), по-късно се присъединява барабанистът Топър Хедън. — Бел.р.