Тревожна кръв [bg]

Те бяха изпълнени със странни рисунки и диаграми. Почеркът бе дребен, старателен, но много сбит. Имаше много подчертани и оградени в кръг фрази и символи. Пентаграмите бяха навред. Изобилстваха имена, но нито едно не бе свързано със случая: Краули, Леви, Адамс и Шмит.

– Ха – тихичко възкликна тя, като се спря на една особено изрисувана страница, на която имаше козя глава с трето око, тъжно вперено в нея. – Виж това... – Наведе се да погледне по-отблизо. – Той използва астрологични знаци.

– Какво прави – попита Страйк и също се втренчи в страницата.

– Това са Везни – посочи Робин символ в дъното. – Моята зодия е, имах ключодържател с такова нещо.

– Използва зодии? – промърмори Страйк и дръпна тетрадката към себе си с такова отвращение, че Робин отново се разсмя.

Страйк огледа внимателно страницата. Робин беше права. Кръговете около козята глава му подсказаха и нещо друго.

– Изчислил е целия хороскоп за момента, в който е смятал, че тя е била похитена – заключи. – Виж датата тук. Единайсети октомври седемдесет и четвърта година. Шест и половина вечерта... Дявол го взел. Астрология. Съвсем му е хлопала дъската.

– Ти каква зодия си? – попита Робин, като се мъчеше да ги подреди наум.

– Нямам идея.

– О, я се гръмни.

Той я погледна постъписан.

– Преиграваш – обвини го Робин. – Всеки си знае зодията. Не се преструвай, че си над тези неща.

Страйк неохотно се подсмихна, дръпна от цигарата си, издиша дима и каза:

– Стрелец с асцендент Скорпион и слънцето в първи дом.

– Ти си... какво? – Робин прихна в смях. – Това от пръстите си ли го изсмука, или е истина?

– Естествено, че не е истина – изръмжа Страйк. – Нищо от това не е истина. Но да, това пише в рождения ми хороскоп. Стига се смя, мамка му. Не забравяй коя беше майка ми. Умираше си за тия глупотевини. Една от най-добрите ѝ приятелки направила хороскоп за мен при раждането ми. Това би трябвало мигом да го разпозная. – Той посочи рисунката на козела. – Но още не съм прочел всичко подробно, нямах време.

– Какво означава да имаш слънце в първи дом?

– Нищо не означава, пълни глупости са.

Робин отгатна как той не иска да си признае, че го помни, и това я накара да се разсмее пак. Отчасти подразнен и отчасти развеселен, той промърмори:

– Независимост. Водачество.

– Е, ами...

– Абе глупости са, казвам ти, а си имаме достатъчно мистични щуротии в този случай, та да добавяме и зодии. Медиумът и святото място, Талбът и Бафомет...

– Айрийн и счупената ѝ Марго Фонтейн...

– Айрийн и счупената ѝ Марго Фонтейн – промърмори Страйк и извъртя очи в гримаса.

Заръмя леден дъжд, капчиците му осеяха дървената маса и тет­радката на Талбът, която Страйк побърза да затвори, та мастилото да не се разтече. В безмълвно съгласие двамата се изправиха и поеха обратно към ландроувъра.

На старицата с виолетовата коса, която споделяше един и същ рожден ден със Страйк, две жени, вероятно нейни дъщери, ѝ помагаха да се качи в близка тойота. Цялото семейство бе заобиколило колата, усмихваха се и бъбреха под чадърите си. За кратък миг, докато влизаше в ландроувъра, Страйк се запита къде ли щеше да е, ако доживееше до осемдесет, и кой щеше да е край него.