Не се сбогувам [bg]

„Много би ми се искало да прекарам този приятен етап с вас", би казала Мона, ако беше тъпа. Но тя беше умна, затова просто слушаше и кимаше.

- Японецът, който някога ме научи да владея волята и тялото си, ми разказваше, че е станал п-пълноценно човешко същество едва на шестдесет и четири години - продължаваше Фандорин. - Това е тъй наречената възраст на „първото съвършенство": тялото и умът са напълно развити и идва ред на духа. За това са необходими два дванадесетгодишни цикъла, след което тялото и умът губят значението си. Остава само зрелият дух.

- А след това, след осемдесет и осмата година?

- Нищо. Развитието спира. Мъдрецът живее, докато не угасне интересът му към този живот, а след това си отива. Старците даоси владеят майсторството да спират живота си при издишане - във всеки момент, който им се стори подходящ.

- След такъв духовен живот мощите им сигурно са нетленни? - попита насмешливо Мона, която никак не хареса цялата тази китайщина. Ясна работа, измислена е изключително за мъжете. На една нормална жена й е неприятно да си представя себе си като старица без ум и тяло, само с едната духовност.

- Нетленни са - сериозно отвърна той. - Казват -действително, аз самият не съм го виждал - че в тайните гробници, пътя към които познават само малцина, съвършено мъдрите старци се съхраняват в съвсем нетленен вид с векове и уж дори след смъртта си са способни да въздействат на хората. Това е напълно възможно. В такъв човек се натрупва много д-духовна енергия, а тя също е подвластна на закона на съхраняването. В това отношение метафизиката по нищо не се различава от физиката.

Мона не разбра дали той се шегува или не. И сбърчила чело, се зае да смята.

На колко години ще бъде, когато той достигне тази проклета възраст на мъдростта? Петдесет и девет? Е, добре. Това ще се случи чак след двадесет и пет години, през хиляда деветстотин, прости Господи, четиридесет и четвърта година. По това време всички революции и войни на Земята отдавна ще бъдат отшумели и, може би Ераст ще размисли и ще се откаже да става даос или бодхисатва (каква е разликата между тях, между другото?).

Обаче беше време да обърне разговора в по-перспективна посока. Мона премина в атака.

- Аз пък не искам да се отърва от телесността - тя мечтателно въздъхна и изпълни елементарен женски трик - повдигна бюста си нагоре и се протегна като котка. - Обичам тялото си.

- Има защо - промърмори Фандорин и отмести поглед. Но погледът бе правилен, мъжки. Мона остана доволна. Като че ли зайчето започна нещо да подозира.

Малко отстъпление, за да не се стресне.

- Исках да ви попитам откъде взехте тази пътна чанта? И какво има в нея?

- Купих я в Зелени - с явно облекчение започна да обяснява Ераст Петрович. - Вътре има бельо за смяна, две ризи, якички, тоалетни п-принадлежности. Там имаха почти всичко - направо учудващо в наши дни. Аз и за вас взех нещичко, предположих, че и на вас ще ви се прииска да се преоблечете.