Не се сбогувам [bg]

И в този миг, вместо да отговори също толкова страстно или поне без никаква фантазия да прошепне „и аз също", той промърмори нещо загадъчно:

- Елизавета Т-трета? Това вече ще е прекалено...

Мона седна, хвана го с двете ръце за гърлото и поиска незабавно да й бъде обяснено какво означават тези думи.

Обяснението му бе дълго и несвързано, като на няколко пъти се опита като костенурка да се скрие в черупката си или да се наежи като таралеж, но Мона, разбира се, не го остави, докато не изясни всичко.

Тогава се отдръпна и се за мисли.

Това, че двете му жени също са се казвали „Елизавета" - това добре. Значи и при него решава кармата, също като при нея.

Но че тези два брака бяха завършили зле - това беше лошо. Макар че... щеше ли пък да е добре, ако се бяха оказали успешни?

И изобщо: три за щастие. Освен това тя трябва да му даде онова, което Елизавета Първа не беше успяла да му даде, а Елизавета Втора не е могла или не е пожелала.

Мона на секундата с лекота реши въпроса, над който философите мистици с векове си бяха блъскали главите: как да се въплъти безплътното и да се улови неуловимото.

Ами много лесно.

Здраво обсебваш неуловимия, вземаш малка част от него в плен на тялото си и от тази трошица отглеждаш нещо, което напълно ти принадлежи. Ще трябва, разбира се, да преразгледа принципите си, да промени отношението си към размножаването, но принципиалността е за умните мъже и за глупавите жени.

Притеснен от продължителното мълчание, той попита със силно заекване:

- Не т-трябваше да к-казвам т-това за „Елизавета Трета". Всичко развалих, нали? Какво мога да сторя, за да ми п-простиш?

Мона се обърна и го погали по бузата.

- Може и да съм Трета, за сметка на това съм последна. И ще ти простя само при едно условие. Ако ти е останала още малко от енергията Ки.