![Среднощен сокол [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/7/srednoshchen-sokol-bg-download.jpg)
Среднощен сокол [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Rigante #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-674-5
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Среднощен сокол [bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Гемел е няколко стъпала над добрите автори. Той е стигнал до царството на невероятното майсторство! SFX
— Името ми е Волтан и ми се струва, че… ви познавам.
— Аз съм Кара — усмихна се тя — и повярвайте ми, господине, щях да ви запомня, ако се бяхме срещали.
— Откъде сте, Кара?
— Живея тук с дядо си.
— Може би познавам него. Може да съм ви виждал като малка.
— Може би — каза тя. — Дядо ми е прочут. Някога е бил Пръв гладиатор, а сега подготвя бойците на цирк „Окциан“.
На Волтан му се стори, че някой го блъсна в гърдите.
— Дядо ви е Бяс?!
— Да. Познавате ли го?
— Да… Срещали сме се.
— Трябва да ни навестите. Сега живеем в една голяма вила, но рядко ни гостува някой.
— Може да дойда… — запъна се Волтан, без да откъсва поглед от сините очи.
Тя му се усмихна отново.
— И аз ви видях наскоро, господине. Преди около час.
Вдигна ръце пред себе си и очерта дърво във въздуха. Обърна се и си тръгна.
Волтан се върна припряно в Храма и изпрати един слуга да му донесе досието на Бяс. Прочете го в мъждивата светлина на здрача, после бутна книжата настрани. Отиде при прозореца и се вторачи в слънцето, което се спускаше зад хълмовете.
Още не бе навършил двайсет, когато тръгна от Каменград, за да воюва на изток с Деветнайсета пантера. Палия ридаеше и го умоляваше да остане, но в главата му бушуваха само мисли за битки и слава. А по време на похода и сраженията често си мислеше за времето, когато бяха заедно. Не само за удоволствията на страстта, а и за миговете, когато се разхождаха хванати за ръце в сянката на дърветата или седяха един до друг на някоя пейка. Още помнеше уханието на косата ѝ.
Нямаше го в Каменград цяла година, а когато се върна, хукна право към дома на Бяс, молеше боговете Палия да не се е влюбила в друг. Завари там непознати, от които научи, че Бяс вече не живее в Каменград, а се е преместил в далечен край на империята след самоубийството на дъщеря му.
Сега стоеше в мрака и мислеше за момичето до сергията, за сияйната усмивка, за сините очи. Гърлото му се сви, усещаше тежест в гърдите.
— Имам дъщеря… — прошепна той.
Спомни си и какъв знак направи тя. За пръв път в живота му в душата му се промъкна страх.
На следващия ден предстоеше най-масовият арест на предатели в историята на града. Агенти, шпиони и доносници бяха събрали почти хиляда имена. Имената вече бяха разпределени между отрядите и Волтан нямаше как да научи навреме дали и Кара ще бъде заловена.
Някой почука на вратата и влезе в тъмната стая.
— Всичко е готово, господарю. Тази нощ ли ще убием императора?
— Да, тази нощ.
9.
Джасарай неведнъж бе казвал, че властта носи и рискове. Това му хрумна отново, когато отвори очи и усети болката в слепоочието. Опипа мястото — имаше цицина и кожата беше сцепена. Лежеше до мраморната пейка в центъра на лабиринта. Докато се мъчеше да стане, си спомни мъжа, който бе изскочил от сенките и го бе цапардосал. Надигна се и изохка от още по-силната болка в главата. „Може да се е заблудил, че ме е убил… — помисли, докато сядаше на пейката. — Не. Това е нелепо.“
Чак сега забеляза, че светлият плат на тогата му е подгизнал от кръв. „Намушкал ме е!“ Разгърна припряно дрехата да огледа гърдите и корема си. На лунната светлина не откриваше рани, нямаше и болки в тялото.
„Мисли, човече!“
Наложи си да се успокои. От няколко месеца знаеше какво го застрашава, защото Наладемус и неговите Рицари ставаха все по-силни. Но армиите бяха на изток и не можеше да се опълчи срещу своя стар приятел, за да си разчистят сметките. Чакаше търпеливо и оставяше Наладемус да присвоява власт, но в същото време местеше потайно войски, разположи няколко верни Пантери по-близо до града. Най-близката Пантера беше само на пет мили от Каменград и чакаше негова заповед, за да потегли незабавно. Сега съжали, че не ги бе повикал, но бе решил да протака още няколко дни. Тогава можеше да вкара наведнъж девет хиляди войници в града, да арестува Наладемус и Волтан и да разпусне Рицарите.
— Това бавене може да ми струва скъпичко… — каза на глас.
„Защо съм жив? И къде е убиецът? Защо ме удари, но не ме довърши? И откъде е тази кръв по мен?“
Бе дошъл сам в лабиринта. Нападателят го бе причакал със сопа. Не с нож или меч. Нима беше глупак? Или щеше да се върне всеки миг, за да го доубие?
Чу рева на тигъра. Това означаваше ли, че убиецът се връща? Насили се да стане и се махна от центъра на лабиринта, за да не е на открито, навлезе в по-тъмните проходи. Убиецът трябваше да е много умел следотърсач, за да го намери в тях.
Тигърът изрева отново и като че ли беше по-близо до него. Джасарай си каза, че високите храсти изкривяват някак звука. Повървя още малко, но се чувстваше замаян и слаб от удара по главата и накрая седна на тясна дървена скамейка, вмъкната в ниша, изрязана в стената от зеленина.