Първородните [bg]

— Професоре, аз самият се занимавам с астрономия във Вавилон. Част от резултатите ни бяха използвани при прогнозите на Бисиса. Вероятно трябва да обмени информация.

— Но разбира се.

Райс отново погледна в писмото на Емелайн и зачете бавно:

— „Отдръпването на далечните звезди…“ За това говорите, нали?

— Именно. — Абди кимна. — Казано с прости думи, звездите се отдалечават от Слънцето във всички посоки.

Райс кимна.

— Добре, това го разбрах. И какво следва?

Окър въздъхна, свали си очилата и под тях се показаха хлътнали разтревожени очи. Професорът изтри лещите с вратовръзката си.

— Виждате ли, господин кмете, проблемът се състои в следното. Защо точно нашето Слънце трябва да е разположено в центъра на подобно разширяване? Това нарушава фундаменталните принципи за строежа на галактиката. Макар да се намираме тук по волята на Хроносрива, тези принципи би трябвало да продължават да са в сила.

Бисиса разглеждаше тайно професор Окър и се питаше до каква степен схваща случващото се. Той очевидно имаше остър ум и бе успял да поддържа академичната си кариера въпреки тежките обстоятелства.

— И каква е интерпретацията ви, сър?

Той си сложи очилата и я погледна.

— Че ние не сме привилегировани наблюдатели. Че ако живеехме в системата на Алфа Центавър, щяхме да наблюдаваме същия феномен — тоест как обкръжаващата ни мъглявина се отдалечава бързо от нас. Това може да означава само едно — че етерът, тоест универсалният материал, в който плуват всички звезди, се разширява. Вселената се раздува подобно на пудинг във фурна и звездите, както стафидите, забодени в пудинга, се отдалечават една от друга. Но на всяка стафида ще й се струва, че светът се отдалечава от нея и че тя се намира в спокойния епицентър на назряваща експлозия…

Познанията на Бисиса за относителността се ограничаваха до един кратък курс в колежа преди няколко десетилетия, както и с прочетеното във фантастичните романи — а на тези неща не можеш да разчиташ. Но времевият отрязък на Чикаго произхождаше от една епоха, в която Айнщайн е бил едва на петнайсет, и Окър не знаеше нищо за неговата Теория на относителността. А тя се базираше тъкмо върху откритието, че етерът като такъв не съществува.

Но въпреки това тя имаше чувството, че Окър е схванал доста добре цялостната картина.

— Той е съвършено прав, господин кмете — заговори Бисиса. — Вселената наистина се разширява и това причинява раздалечаването на звездите и галактиките. Но с течение на времето този процес ще се усети и в по-дребни мащаби.

— С раздалечаването на световете — намеси се Абди — ще се превърнем в самотни скали из космоса. Телата ни ще се разпаднат. — Той се усмихна. — И така ще свърши светът. Разширяването, което в момента се наблюдава само с телескоп, ще доведе до края на всичко, което познаваме.

Райс го стрелна с поглед.

— Дребен и хладнокръвен всезнайко, такъв си ти, нали? — Пак сведе поглед към писмото на Емелайн. — Хубаво де, привлякохте вниманието ми. Доколкото разбрах, госпожице Дът, вие сте разговаряли за този проблем с неговите сънародници. Така ли е? И кога по-точно ще се пукне този ваш мехур? Колко още ни остава?