![Първородните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/3/prvorodnite-bg-download.jpg)
Първородните [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-970-0
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Първородните [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво мислиш, Юрий? — попита го тя.
— Мисля, че днес преодоляхме една психологическа бариера. След Слънчевата буря отношението ни към Първородните винаги е било съсредоточено около човешката гледна точка. Сякаш приехме за даденост, че те са заплаха, създадена и предназначена единствено за нас — нещо като наша лична Немезида. Но сега вече знаем, че са постъпили по същия брутален начин и с други. — Той вдигна ръце и ги разпери във въздуха. — Известно ни е, че действат на огромна територия, надалече в пространството и времето. По дяволите, имам нужда от още едно кафе. — Надигна се и отиде до машината.
Алексей наду бузи и изпръхтя.
— Мира, сега вече знаеш всичко. Какво ще правим?
— Това е информация, която трябва да бъде споделена със земните власти. С Космическия съвет…
Алексей смръщи вежди.
— Защо? За да хвърлят още атомни бомби и да ни арестуват? Мира, те разсъждават твърде ограничено.
Мира го погледна внимателно.
— Не работехме ли всички заедно по време на Слънчевата буря? А ето, че сега пак се връщаме към старото — те ни лъжат, а ние лъжем тях. Така ли ще вървим напред, към непознатото?
— Мира, бъди искрена — призова я Юрий. — Космическите правят каквото могат. И вероятно имат пълното право да обвиняват Земята за поведението на властите.
— И какво според теб трябва да направим?
— Да последваме примера на марсианците — отвърна Юрий. — Те са пленили едно Око — отвърнали са на удара. — Той се изсмя горчиво. — И в резултат от това единственият образец за технологията на Първородните, с който разполагаме, е на Марс, под моята ледена шапка.
— Да — присъедини се Атина. — Изглежда, че фокусът на тази криза е марсианският полюс. Мира, искам да се върнеш там.
— И какво да направя?
— Ще чакаш — както и ние — отвърна Атина. — Следващата стъпка очевидно не принадлежи на нас.
— А на кого?
— На Бисиса Дът — тихо отвърна Атина.
Прозвуча аларма и стените засияха в червено.
Лайла докосна с пръст идентификационната си татуировка и се заслуша. След миг каза:
— Астропол са напуснали земната палуба. Някой се е разприказвал. Мира, идват за теб.
— За мен ли? Защо?
— Защото смятат, че ще ги отведеш при майка ти. Хайде, нямаме много време.
И бързо напуснаха стаята. Алексей зашепна инструкции на „Максуел“.
45: Кметът
„Пазаруването“ в Чикаго не се оказа нищо особено. Разходка по улици като Мичиган Авеню и надзъртане през витрините на магазини като „Маршал Фийлдс“, където имаше купища стоки и манекени, издокарани в различни дрехи. Тук можеше да си купиш кожено палто, ботуши и други важни принадлежности за студено време, но Емелайн се интересуваше само от „модните“ стоки, както ги наричаше — реликви от магазините през 1890-а, докарани някога от изчезналите Ню Йорк и Бостън и съхранени с любов, макар и покрити с кръпки и поправяни неведнъж. Бисиса се опита да си представи как ли би се чувствала Емелайн в магазините от нейното време.
И така, те пазаруваха. Но улицата пред „Маршал Фийлдс“ бе почти запречена от замръзнал полуоглозган конски труп, оставен на мястото, където бе паднал. А светлините зад витрината бяха мъждиви и блещукащи и се оказа, че са свещи. Не се мяркаха много млади хора — повечето, подобно на дрехите, бяха реликви от времето преди Хроносрива.
Канцеларията на кмета се намираше дълбоко в недрата на сградата на кметството.
Около дългата маса бяха подредени столове с прави твърди облегалки. Бисиса, Емелайн и Абди седнаха един до друг и бяха оставени да чакат.
Това помещение не беше тапицирано с кожи като апартамента на Емелайн. Стените му бяха облицовани с влакнести тапети и украсени с портрети на прочути личности. В камината гореше огън, имаше и централно отопление, сух топъл въздух, осигуряван от големи железни радиатори, без съмнение благодарение на огромна пещ, захранвана с цепеници в мазето на сградата. На стената беше монтиран телефон, примитивен модел, черна кутия с фуния вместо говорител и слушалка на дълъг кабел. На полицата над камината тракаше часовник, очевидно нагласен по чикагското железопътно време, четири следобед, използвано тук вече трийсет и две години, макар да беше в открито противоречие с останалия свят.