Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Красивите [bg]
Красивите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Красивите [bg]

Электронная книга - «Красивите [bg]». Краткое содержание книги:

Достатъчно ли е да си съвършен, за да бъдеш щастлив? Бляскави кули, огрявани от светлините на фойерверки. Музика и безделие. Достатъчно е само да произнесеш желанието си за някаква дреха, напитка или храна, и то се материализира. Млади, необикновено красиви хора танцуват, смеят се и мислят само за купон и любов. Това е „Града на красивите“. В този град от сънищата живее Толи, след малка козметична операция. Тя сякаш най-сетне е сбъднала мечтите си. Но някакви сенки се промъкват на партито, гласове от миналото й напомнят за света, от който идва. Ще остане ли Толи при новите си приятели, сред музиката и лукса, или ще се опита да намери себе си? Приключенията, които я очакват, са по-опасни от всякога…
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 117
Перейти на страницу:

Тя пропълзя предпазливо към поляната, използвайки прикритието на слабата утринна светлина. Упражняваше този маршрут всяка сутрин последната седмица и вече познаваше дори най-малката тревичка по пътя. Старшите богове едва ли очакваха да се изправят срещу човек, който знае всичките им тайни, а тя щеше да им сервира и няколко от нейните запазени номера в добавка.

Толи зае наблюдателна позиция в края на поляната. Четирима красиви втора степен разтоварваха багажните помещения, вадеха от там сечива за копаене, левитиращи камери, клетки за събраните екземпляри и товареха всичко на колички. Научните работници приличаха повече на планинари, облечени в обемисти зимни екипировки, с очила за теренна работа, с провесени на вратовете им бутилки с вода, които се полюшваха на коланите им. Според Андрю те не оставаха повече от денонощие, но ако се съдеше по екипировката, можеха да изкарат седмици в дивото. Толи се запита кой от тях беше Доктора.

Андрю се трудеше заедно с четиримата красиви, помагаше в разтоварването и за подреждането на екипировката, държеше се като един услужлив божи човек. Когато цялото оборудване беше натоварено на количките, той и научните работници ги забутаха към гората, оставяйки Толи сама при автолетите.

Тя вдигна раницата си от земята и предпазливо излезе на поляната.

Следваше най-сложната част от плана. Толи можеше само да гадае каква охранителна система има на борда на автолетите. Оставаше й да се надява, че учените не са използвали по-сложна защитна система от обикновените предпазни мерки и прости пароли, които обикновено пречат на малките да отлетят с някоя кола. Едва ли са очаквали хората от селото да притежават способностите и уменията на градско дете като Толи.

Стига да не са били предварително предупредени, че в този район има бегълци.

Но това беше невъзможно, разбира се. Никой не допускаше, че Толи е стигнала чак дотук без сърфа си, пък и тя не беше виждала автолет от нощта, когато напусна града. Ако Извънредните още я търсеха, те едва ли биха се сетили да проверят по тези места.

Тя се промъкна до единия автолет и надникна през отворената врата на багажното помещение, но не видя нищо друго, освен парчета дунапрен, които лекият вятър подхвана. Още няколко крачки и се озова до прозореца на пасажерската кабина, също празна. Толи посегна към дръжката на вратата.

Мъжки глас извика иззад гърба й.

Толи се вцепени. След двуседмично спане върху гола земя дрехите й бяха разпокъсани и мръсни и от разстояние можеше да мине за някой от селото. Обърнеше ли се обаче, красивото лице щеше да я издаде.

Гласът извика отново, използваше езика на селяните, но въпреки това в него се усещаше острият заповеднически тон на красив трета степен. Дочу се и приближаване на стъпки. Дали сега не беше моментът да се метне в автолета и да се опита да излети с него?

Мъжът млъкна, когато наближи. Беше забелязал градското й облекло под слоевете кал и мръсотия.

Толи се обърна към него.

Екипировката му беше като на останалите, с очила за теренна работа и бутилка вода на кръста, а по лицето му на трошлив личеше, че е стъписан от изненада. Сигурно е бил във втория автолет, изостанал от другите — затова я хвана.

— Небеса! — възкликна той, минавайки пак на езика на града. — Какво правиш тук?

Тя примигна и не отговори веднага, изобразявайки празен и блуждаещ поглед на красивото си лице.

— Бяхме в балон.

— Балон ли?

— Стана нещо като злополука. Аз не си спомням точно.

Той направи крачка към нея и сбърчи нос. Толи можеше и да изглеждаше като красивите, но миришеше като същинска дивачка.

— Май видях по новините за някакъв инцидент с балон, но това беше още преди две седмици! Не е възможно да си била тук толкова… — Той огледа разпокъсаните й дрехи и отново сбърчи нос. — Не, май наистина си била тук през цялото това време.

Толи поклати глава.

— Не зная колко време е минало.

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 117
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)