Красивите [bg]

Божият ден

— Няма ли как де минеш оттатък? — попита най-накрая Андрю.

Толи въздъхна и поклати глава. И тук, както и на всяко друго място, където опита да мине през последния час, усещаше бодежи в протегнатите си пръсти. Редицата кукли се простираше докъдето и стига погледът и всички те изглеждаха в пълна изправност.

Толи отстъпи назад от края на света и изтръпването в ръцете й намаля. След първоначалното изпитание тя вече не навлизаше по-навътре от мястото, където й изтръпваха пръстите — това й беше напълно достатъчно да усети границата — но не се съмняваше, че всички кукли притежават еднаква ударна сила. Машините, произведени в града, имаха много дълъг срок на годност, а високо в клоните на дърветата разполагаха с изобилие от слънчева енергия, за да се зареждат.

— Не, няма начин.

— Аз не мисля така — каза Андрю.

— Изглеждаш разочарован.

— Надявах се да ми покажеш какво има отвъд.

Тя се намръщи.

— Мислех, че не ми вярваш за съществуването на света оттатък.

Андрю енергично разтърси глава.

— Вярвам ти, Толи. Е, не чак и за безвъздушното пространство и гравитацията, но мисля, че отвъд наистина трябва да има нещо. Градът, където живееш, също трябва да е истински.

— Градът, в който живеех — поправи го тя, протягайки отново пръсти. Те изтръпнаха, смущаващо усещане, сякаш дълго време беше седяла върху ръката си. Толи отстъпи назад и разтри длан. Нямаше представа каква технология е използвана за бариерата, но можеше да се окаже опасно за здравето й, ако продължи да я тества. Не си струваше да си навлече постоянно нервно разстройство.

Малките кукли продължаваха да висят необезпокоявани и да танцуват на вятъра, сякаш й се присмиваха. Защото тя беше като в капана на Андрювия свят.

Толи си припомни всички трикове, с които разиграваше системата, докато беше грозна, как се измъкваше от общежитието и прекосяваше реката нощем и как дори се натресе на партито в къщата на Перис, след като той стана красив. Но натрупаният от тогава опит не вършеше работа тук. Както разбра от разговора с д-р Кейбъл, не беше сложна работа да изиграеш града. Неговата охранителна система беше програмирана така, че да поощрява изобретателността на грозните, а не да изпържи нервната им система.