Игрите на Немезида [bg]

— Нов план — заяви надзирателката. — Ще евакуираме тези затворници и цивилния на повърхността.

Пазачът, който бе помогнал да отворят вратата — Сулиман? Съливан? Нещо такова, — беше дебеловрат мъж, як като бик, с една-единствена черна вежда, минаваща по челото му. Морис, мъжът с пистолета, бе по-слаб, по-стар, с развалени зъби и му липсваше последната фаланга на лявото кутре.

— Сигурна ли си, че не искаш да отведем затворниците в някоя килия и да си тръгнем? — попита Морис. — Ще се чувствам далеч по-добре да се измъквам оттук без тези шибани психопати зад гърба си.

— Прасковка идва с мен — заяви Еймъс с небрежно свиване на рамене. — Само да ви кажа.

— Може да ви трябва помощ за разчистването на отломките — обади се Конечек. Той бе човекът, който се смееше одеве. Думите му, колкото и невинни да бяха, съдържаха немалко заплаха, но другите сякаш не я доловиха. Еймъс се почуди защо ли.

— Асансьорите са извън строя, така че ще използваме стълбите — каза надзирателката. — По тях ще можем да излезем навън. Като стигнем горе, ще обезопасим затворниците.

— Ами радиацията? — попита широкоплещестият пазач, Еймъс бе почти сигурен, че името му е Съливан.

— Това е при ядрени взривове, тъпако — изръмжа Конечек.

— Рона? Не трябва ли да попиташ капитана, преди да направим това? — подхвърли Морис. Очите му не се откъсваха от гърба на Конечек. Компетентен е, помисли си Еймъс и скъта тази информация за по-късно.

— Капитанът не отговаря — отвърна надзирателката, Рона. Гласът ѝ бе напрегнат, но прекалено добре овладян, за да пусне паниката навън. Тъй като другите двама млъкнаха, Еймъс предположи, че не са знаели. — Да вървим към стълбите. Морис, ти си пръв, после затворниците, после аз и Съли. Вие ще трябва да вървите отзад, господине.

— Ще вървя с тях — каза Еймъс.

— Не смееш да ми довериш приятелката си? — изръмжа Конечек.

Еймъс се ухили.

— Не.

— Да вървим — подкани Рона. — Преди да е дошъл някой шибан вторичен трус.

Страхът бе интересно нещо. Еймъс го виждаше у всички пазачи, без да може да посочи в какво се състои. Може би в това как Морис все се озърташе през рамо. Или в това как Рона и Съливан вървяха в крачка зад тях, сякаш по този начин се опитваха да постигнат някакво съгласие. Прасковка изглеждаше съсредоточена и безстрастна, но тя по принцип си беше такава. Конечек, отляво на Еймъс, виреше напред брадата си и се правеше на много печен, което щеше да е смешно, ако нямаше нервна система, преработена за насилие. Такива хора или бяха постоянно уплашени, или толкова прекършени, че не ставаха за нищо. Еймъс се зачуди дали е уплашен. Не знаеше как да познае. Освен това се зачуди дали ще падат още камъни, но не изглеждаше вероятно той да има думата по въпроса.

Около тях затворът бе в руини. Пукнатини минаваха по стените, сякаш подът е бил избутан с няколко сантиметра навън, а после върнат обратно. Отнякъде се чуваше шум на вода, течаща по тръби. Аварийните лампи светеха, но тук-там някои бяха повредени и оставяха петна мрак. Даже асансьорите да работеха, той не би искал да се качи в тях. Едно от нещата, които бе придобил през годините корабен живот, бе чувството как целият съд работи въз основа на няколко локални индикатора. И ако Преизподнята се намираше в открития космос, той щеше да спи в скафандър, просто за да не бъде неприятно изненадан, събуждайки се без въздух.