Разкази с неочакван край [bg]

Мисис Биксби тъкмо щяла да каже „да“, но се усетила навреме. Нямала желание в заложната къща да я посрещнат като стар клиент, и то пред мъжа й.

— Не — бавно изрекла. — Мисля, че няма да дойда. Ще бъде още по-вълнуващо, ако остана тук и те изчакам. О, искрено се надявам, че няма да е нещо, което да не ни хареса и на двамата.

— Тук си права — съгласил се той. — Ако преценя, че не си струва петдесетте долара, изобщо няма да го вземам.

— Но ти каза, че ще струва петстотин.

— Сигурен съм, че е така. Не се притеснявай.

— О, Сирил, не мога да чакам повече! Толкова е вълнуващо!

— Забавно е — казал той и пъхнал купончето в джоба на жилетката си. — В това няма съмнение.

Най-после понеделникът настъпил. След закуска мисис Биксби изпратила мъжа си до вратата и му помогнала да си облече палтото.

— Не се преуморявай, скъпи — заръчала му тя.

— Няма.

— В шест ли ще се прибереш?

— Надявам се.

— Ще имаш ли време да минеш покрай заложната къща?

— О, господи, съвсем бях забравил. Ще взема такси и ще отида още сега. На път ми е.

— Не си изгубил купончето, нали?

— Надявам се, че не — отвърнал той и потърсил в джоба на жилетката си. — Не съм. Ето го.

— А имаш ли достатъчно пари?

— Имам точно толкова.

— Скъпи — казала тя, като застанала близо до него и му оправила връзката, която нямала никаква нужда от оправяне. — Ако случайно е нещо хубаво, нещо, което мислиш, че ще ми хареса, ще ми позвъниш ли веднага щом стигнеш в кабинета си?

— Да, добре.

— Знаеш ли, надявам се, че ще бъде нещо за теб, Сирил. Повече ми се иска да е за теб, отколкото за мен.

— Това е много благородно от твоя страна, мила моя. А сега да побързам.

След около един час, когато телефонът иззвънял, мисис Биксби така бързо прекосила стаята, че вдигнала слушалката още преди първият звън да е отзвучал.

— Взех го! — казал той.

— Вече! О, Сирил, какво е? Нещо хубаво ли е?

— Хубаво! — извикал той. — Фантастично е! Почакай само да го видиш. Ще припаднеш!

— Скъпи, какво е? Кажи ми бързо!

— Късметлия момиче си, няма що.

— Тогава е за мен?

— Разбира се, че е за теб. Макар че как, да пукна, ако разбирам, изобщо е било заложено само за петдесет долара. Трябва да е някой луд.

— Сирил, стига си ме държал в напрежение! Не мога повече!

— Ще полудееш, като го видиш.

— Какво е?

— Опитай да познаеш.

Мисис Биксби замълчала. Внимавай, казала си тя. Сега много внимавай.

— Огърлица — рекла.

— Грешка.

— Диамантен пръстен.

— Нямаш представа колко си далече. Ще ти подскажа. Нещо, което можеш да носиш.