Ще бъдеш ли тук? [bg]

Докато стоеше пред прясно положената плоча, спомените занахлуваха в съзнанието му. А това бе болезнено. Някога двамата бяха толкова близки. Макар приятелството им да бе започнало преди повече от четиридесет години, на него му се струваше, че това е било едва вчера.

Мат клекна пред надгробния камък и дълго време остана така неподвижен. Мълчаливи сълзи се стичаха по бузите му и капеха на земята. С напредването на възрастта очите му понякога се разплакваха съвсем сами и той не бе в състояние да направи каквото и да било, за да ги спре.

Докато се изправяше, подхвърли една реплика — отговор, изпълнен със смесица от лукавство и горчивина, на изречена преди тридесет години шега:

— Тъй като ти си отиде пръв, в твой интерес е да ми запазиш това шибано място в рая…

Тъкмо се канеше да се отдалечи, когато усети нечие присъствие зад гърба си.

— Вие би трябвало да сте Мат…

Той се обърна, изненадан от непознатия женски глас.

Млада жена, облечена в дълго черно палто, бе застанала пред него.

— Аз съм Анджи, дъщерята на Елиът — каза тя, подавайки му ръка.

— Мат Делюка — представи се той.

— Баща ми ме бе предупредил, че на погребението му Вие ще сте този, който ще остане най-дълго до неговия гроб.

— Ние с него бяхме приятели — обясни, почти притеснен, Мат. — Много близки приятели…

Остави няколко секунди изречението си недовършено, след което уточни:

— … но това бе много отдавна, преди твоето раждане.

Оглеждайки внимателно младото момиче, Мат бе поразен от приликата й с Елиът. Анджи бе наследила хармоничните черти на баща си, но не и неговата тревожност. Тя бе красива млада жена, отворена и разцъфтяла, която въпреки голямата си мъка изглеждаше щастлива и радостна от живота.

— Баща ми остави това за Вас — съобщи тя, подавайки му торбичка от противоударна хартия.

— А? — произнесе удивено той, приемайки пакета.

Анджи се поколеба за миг, а после добави:

— Няколко седмици преди смъртта си той ми каза, че ако някой ден ми се случи нещо лошо…

— Да? — изрече той, за да подтикне младата жена да довърши започнатото изречение.

— Ако имам някакви неприятности, да не се колебая и да Ви потърся.

Трогнат и разчувстван от този знак за доверие, Мат преглътна вълнението си и я увери:

— Разбира се, ще направя всичко по силите си, за да ти помогна.

— До скоро, може би — добави тя и се отдалечи като сянка.

Мат изчака, докато се изгуби от погледа му, след което се обърна към гроба на Елиът.

— Можеш да разчиташ на мен — увери го той. — Аз ще бдя над нея.

После излезе от гробището. Чувстваше, че на душата му бе далеч по-леко, отколкото бе на идване.