Разплата

Картоиграчът скочи, кресна: „Ама какво, по дяволите…“, и замахна към Клей, който светкавично се наведе и с десен ъперкът улучи търгаша право в тестисите. Онзи изврещя и се строполи в прахта. Клей го изрита злобно в лицето, после се свлече на колене и започна да го налага, когато сляпата ярост надмогна изтощението, глада, обезводняването и всяко друго негово страдание в момента. Всичко беше забравено, щом най-сетне видя възможност за някаква съпротива и отмъщение, след като дни наред бе измъчван от желанието да отвърне на удара, да убива враговете си. След десетина юмрука по охранения тип Клей престана и бавно се изправи.

— Отрепка жалка! Да печелиш от умиращи хора! По-голям боклук си и от проклетите японци.

Картоиграчът не беше приключил. Успя да се надигне на четири крака, несъмнено с по-силна болка в слабините, отколкото в окървавеното лице, после се изправи нестабилно. Озърна се и забеляза, че се струпва тълпа. Едва ли имаше нещо по-приятно от хубав юмручен бой, най-вече защото малцина пленници имаха сила да започнат или да завършат нещо подобно.

От носа, от устата и от една рана над дясното око на търгаша течеше кръв — по-добре да си беше останал на земята. Куцукайки, той пристъпи към Клей и изръмжа:

— Кучи син!

Едва беше изрекъл това, когато нечий юмрук се стовари в устата му с такава бързина, че остана почти невидим. С безукорна комбинация от ляв и десен удар Клей пусна още кръв на противника си. Търгашът не беше бог знае какъв боксьор и за пръв път влизаше в схватка с каубой, затова не успяваше да го улучи. Клей обикаляше около него, изстрелваше ударите си и си представяше, че насреща си има японец. Един здрав юмрук в брадичката отново повали търгаша. Той се строполи върху дъската, която използваше за масичка, а Клей, все още разярен, я грабна и започна да налага безпомощния си противник. Ударите на твърдото дърво по черепа звучаха противно, но Клей просто не можеше да се спре. Беше видял толкова много смърт, че животът вече му се струваше евтин, пък и на кого, по дяволите, щеше да му пука, ако убие човек, когото смята за по-голямо нищожество и от японец?

Пазач с щик на пушката застана до него и леко го побутна по гърба. Клей престана да удря, погледна пазача и се изправи. Опита се да нормализира дишането си и изведнъж се почувства изтощен.

Пазачът се усмихна и каза:

— Не спирай. Продължавай.

Клей погледна премазаното лице на търгаша. Погледна и към Пийт, който поклати глава, застанал под едно дърво. Завъртя очи и към измършавелите мъже, които се бяха скупчили да гледат.

— Приключих — отговори той.

Японецът вдигна щика си, бодна Клей в гърдите, кимна към мъжа в прахта и нареди:

— Убий го.

Без да обръща внимание на щика, Клей отговори:

— Не. Това го правите вие.

Отстъпи назад, като очакваше пазачът да му се нахвърли и да започне нещо ужасно, но той само свали пушката си и се вторачи в него, когато тръгна към дървото да вземе Пийт. Групичката зяпачи бързо се разпръсна, щом търгашът дойде на себе си и се размърда.