Младите лъвове [bg]

От уста на уста се носеха вече слухове и анекдоти за войната. Един известен режисьор обикаляше из залата с безстрастно лице и шепнеше съвсем доверително ту на един, ту на друг познат, че в Тихия океан нямало нито един американски боен кораб, а на триста мили от брега на Орегон била съзряна цяла японска флота. Един сценарист пък чул лично в бръснарницата на „Метро Голдуин Майър“ как някакъв режисьор заявил, плюейки сапунената пяна: „Така съм побеснял срещу тия дребни жълтокожи мерзавци, че ми се ще веднага да се откажа от работата си и да отида… да отида… — тук човекът се поколебал, търсейки най-силната дума, която би изразила гнева и чувството му за дълг — във Вашингтон — завършил той накрая.“ Историйката на сценариста има голям успех. Той ходеше от маса на маса и когато хората избухваха в гръмогласен смях, отдалечаваше се бързо на лов за нови слушатели.

Кахун беше мълчалив и разсеян и Майкъл разбра, че пак се е обадила язвата му. Въпреки това режисьорът настоя „да пийнат по едно“, преди да седнат на маса. Майкъл за първи път виждаше Кахун да пие алкохол.

Те седнаха в едно от сепаретата в очакване на Милтън Слийпър, автора на пиесата, над която Кахун работеше сега, и на киноартиста Кърби Хойт, когото режисьорът се надяваше да привлече за постановката.

— Това е една от най-неприятните особености на тоя град — изръмжа Кахун. — Тук всички са свикнали да разискват делови въпроси по време на обяд. И бръснарят не ще те обръсне, преди да си напълни търбуха.

В залата влезе усмихнат Фарни и се отправи с ленива царствена походка към сепаретата, като се усмихваше и ръкуваше ту с един, ту с друг. Той беше импресарио на сто и петдесет от най-високоплатените артисти, сценаристи и режисьори в Холивуд и този ресторант представляваше за него нещо като лично кралско владение, а времето за обед — тържествен час за аудиенции. Фарни познаваше добре Майкъл и неведнъж му бе предлагал да се заеме сериозно с режисьорска работа, като му обещаваше слава и богатство.