Младите лъвове [bg]

— Не мога повече да остана тука — заяви той остро с блеснали очи — и да слушам как един англичанин-ренегат оскърбява британските въоръжени сили.

— Хайде, хайде — опита се да го успокои Кахун. — Седнете!

— Но какво всъщност казах, стари приятелю? — разтревожи се Хойт.

— Англичаните проливат кръвта си — Роли стовари юмрука си върху масата, — водят отчаяна безмилостна борба, за да защитят земята на един съюзник. Англичаните гинат с хиляди… а тоя тук ми дрънка, че всичко ставало съобразно някакъв си план! „Нека врагът завземе Крит!“ Аз ви наблюдавам от доста време, Хойт, и се старая да ви преценя безпристрастно, но боя се, че трябва да повярвам онова, което хората говорят за вас.

— Слушайте, стари приятелю — Хойт почервеня силно и гласът му прозвуча високо и пискливо. — Струва ми се, че вие сте жертва на някакво ужасно недоразумение.

— Ако бяхте в Англия — рече озлобено Роли, — щяхте да пеете съвсем друга песен. Щяха да ви дадат под съд, преди да сте изрекли и десетина думи. Вие сеете униние и паника, а трябва да знаете, че във военно време това е голямо престъпление.

— Е хайде, хайде — промърмори едва чуто Хойт. — Роли, стари приятелю…

— Бих искал да зная кой ви плаща за такива, думи. — Роли издаде войнствено брадичка, застанал до самия Хойт. — Много бих искал да зная. И не си мислете, че всичко това ще си остане тук, в ресторанта. Всички англичани в тоя град ще чуят за вашите изказвания — бъдете спокоен! „Нека противникът завземе Крит!“ Така ли? — Вон шумно остави чашата си на масата и се върна при бара.

Хойт обърса с кърпичка изпотеното си чело и се огледа тревожно, за да види колцина от съседните маси са чули тая жлъчна тирада.

— Боже мой — продума той, — нямате представа колко трудно е през тия дни да бъдеш англичанин. Навсякъде неврастеници и налудничави хора: човек просто не смее да отвори уста… — И ставайки, добави: — Надявам се, че ще ме извините, но трябва веднага да се върна в студиото.

— Разбира се — отвърна Кахун.

— Страшно съжалявам, че не мога да участвам в пиесата, но вие сами виждате какво е положението.

— Да — успокои го Кахун.

— Всичко хубаво.

— Довиждане — рече Кахун с безстрастно лице.

Двамата с Майкъл наблюдаваха мълчаливо хубаво очертания гръб на артиста, който получаваше по седем хиляди и петстотин долара седмично. Хойт мина край бара и край защитника на Крит, забързан към студиото „Парамаунт“, където на десетина мили от един холивудски Дувър го очакваше запаленият самолет-макет на фона на няколко изкуствени облака.

— Ако нямах язва, сега навярно щях да я получа — рече с въздишка Кахун и поиска сметката от келнера.

В този момент Майкъл забеляза, че Лора се приближава към тяхната маса. Той наведе глава и се зае усърдно да разглежда чинията си, но Лора се спря пред него.

— Покани ме да седна — рече тя.

Майкъл я погледна равнодушно, но Кахун се усмихна и каза: