Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
Следобедът се провлачи. Минтън имаше още много да учи за темпото и манипулирането на съдебните заседатели, знания, които идват само от съдебната практика. Държах под око ложата – мястото, където седяха истинските съдии – и виждах, че заседателите все повече се отегчават, докато свидетел след свидетел даваха показания, попълващи дребни детайли в последователното прокурорско изложение на събитията от 6 март. От време на време задавах по някой и друг въпрос и се опитвах да си придам изражение, аналогично на лицата, които виждах в ложата.
Минтън явно искаше да запази най-сериозните си козове за втория ден. Щеше да използва водещия следовател, детектив Мартин Букър, за да свърже всички подробности в една цялостна картина и после жертвата, Реджина Кампо, щеше да покаже тая картина на съдебните заседатели. Това беше изпитана, емоционално въздействаща формула, която в деветдесет процента от случаите успяваше, само че процедурата през първия ден пълзеше като охлюв.
Накрая нещата се пораздвижиха с последния свидетел за деня. Прокурорът повика Чарлз Талбот, мъжа, който забърсал Реджина Кампо в „Морганс“ и отишъл с нея в дома й вечерта на шести. Талбот не можеше да допринесе почти с нищо за каузата на обвинението. Бяха го домъкнали да свидетелства, че когато я е оставил, Кампо е била в добро здраве и не е имала травми. И толкова. Обаче той измъкна процеса от дълбините на скуката с абсолютно алтернативния си начин на живот – съдебните заседатели винаги обичаха допира до другата страна на нещата.
Талбот беше петдесет и пет годишен, с изрусена коса, която не можеше да заблуди никого. Имаше размазани моряшки татуировки на двете подлакътници. От двайсет години беше разведен и притежаваше денонощен супермаркет на име „Куик Куик“, който му носеше приличен доход и му осигуряваше апартамент в Уорнър Сентър, нов модел корвет и нощен живот, изпъстрен с разнообразни професионални сексуслуги.
Минтън установи всичко това още в началото на прекия си разпит. Почти можеше да се усети как въздухът в залата замръзва, докато съдебните заседатели не изпускаха нито една дума на Талбот. После прокурорът бързо го насочи към вечерта на 6 март и свидетелят разказа как се срещнал с Реджи Кампо в „Морганс“ на Вентура Булевард.
– Познавахте ли госпожица Кампо, преди да се срещнете в бара оная вечер?
– Не.
– Как така се срещнахте там?
– Просто й се обадих и казах, че искам да го направя с нея. Тогава тя предложи да си чукнем среща в „Морганс“. Знам го това заведение, затова се съгласих.
– И как й се обадихте?
– Ами по телефона.
Неколцина съдебни заседатели се засмяха.
– Извинявам се. Разбирам, че сте й се обадили по телефона. Имах предвид откъде знаехте как да се свържете с нея?
– Видях й рекламата в уебсайта, хареса ми и затова й се обадих да се уговорим. Съвсем просто. Номерът й го има в рекламата.
– И сте се срещнали в „Морганс“.
– Да, там си правела срещите, тъй ми рече. Та отидох аз там, обърнахме по някоя и друга чаша, полафихме си, харесахме се и това беше. После отидох у тях.
– Когато отидохте в апартамента й, правихте ли секс?
– Естествено. Нали затова отидох.
– Платихте ли й?
– Четири стотака. Струваше си.
Видях, че лицето на един от съдебните заседатели почервенява, и разбрах, че вярно съм го преценил по време на избора предишната седмица. Бях го харесал, защото си носеше. Библия и я четеше, докато ние задавахме въпроси на другите евентуални бъдещи заседатели. Минтън го беше пропуснал, съсредоточавайки се само върху кандидатите, които разпитвахме в момента. Обаче аз бях видял Светото писание и когато дойде неговият ред, му зададох няколко въпроса. После и двамата с прокурора го приехме. Реших, че лесно ще го настроя против жертвата заради професията й. Зачервеното му лице го потвърждаваше.
– По кое време напуснахте апартамента й? – попита Минтън.
– Някъде към десет без пет – отвърна Талбот.
– Тя каза ли ви, че очаква друг клиент?
– Не, изобщо не спомена такова нещо. Всъщност се държеше така, като че ли е приключила за оная вечер.
Изправих се и възразих.
– Смятам, че господин Талбот не е компетентен да тълкува мислите или намеренията на госпожица Кампо по нейното поведение.
– Приема се – заяви съдията, преди моят съперник да успее да изтъкне контрааргумент.
Прокурорът продължи с разпита.
– Господин Талбот, бихте ли описали физическото състояние на госпожица Кампо, когато сте я оставили малко преди десет часа вечерта на шести март?
– Напълно задоволена.
В залата избухна смях и Талбот гордо просия. Хвърлих поглед към мъжа с Библията и видях, че здраво е стиснал зъби.